Фенолфталеин
From Wikipedia, the free encyclopedia
Фенолфталеинът (C20H14O4) е безцветно кристално вещество с точка на топене 262 °C и плътност 1,3. Той е типичен основен индикатор. Не се разтваря във вода. Разтворът на фенолфталеина в алкохол се използва (в аналитичната химия) за индикатор на алкална среда — получава хиноидна структура на единия фенолен пръстен (добива тъмновиолетово-червен, „малинов“ цвят) в присъсътвието на алкални хидроксиди (pH>9,6), а след това в кисела среда се възстановява солевата безцветна форма. Намира приложение също така при производството на багрила, а в медицината — като слабително средство. Открит е от Адолф фон Байер през 1871 г. Получава се чрез взаимодествие на фталов анхидрид с фенол.
More information Вид, Структура ...
Вид | H3In+ | H2In | In2− | In(OH)3− |
---|---|---|---|---|
Структура | ||||
Модел | ||||
pH | <0 | 0−8.2 | 8.2−12.0 | >12.0 |
Изменение | силно киселинен | киселинен или почти неутрален | основен | силно основен |
Цвят | оранжев | безцветен | малиновочервен | безцветен |
Картинка |
Close
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |