Финал на Световното първенство по футбол 2014
From Wikipedia, the free encyclopedia
Финалът на Световното първенство по футбол 2014 е финалният мач на Световното първенство по футбол 2014 на 20-ото издание на състезанието на ФИФА за мъжки национални футболни отбори. Мачът се провежда на стадион „Ещадио до Маракана“ в Рио де Жанейро, Бразилия на 13 юли 2014 г. и е оспорван от Германия и Аржентина. По пътя към финала Германия завършва на първо място в група G с две победи и равенство, след което побеждава Алжир на осминафиналите, Франция на четвъртфиналите и Бразилия с резултат 7:1 на полуфинал. Аржентина завършва на първо място в група F с три победи, преди да победи Швейцария на осминафиналите, Белгия на четвъртфиналите и Нидерландия след изпълнение на дузпи на полуфиналите. Финалът е наблюдаван от 74 738 зрители на стадиона, както и над милиард зрители по телевизията, като рефер на мача е Никола Рицоли от Италия.
Финал на Световното първенство по футбол 2014 г. | |||||||
Марио Гьоце от Германия отбелязва победния гол. | |||||||
Събитие | Световно първенство по футбол 2014 г. | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
| |||||||
След продължения | |||||||
Дата | 13 юли 2014 г. | ||||||
Стадион | „Ещадио до Маракана“, Рио де Жанейро | ||||||
Играч на мача | Марио Гьоце (Германия) | ||||||
Съдия | Никола Рицоли (Италия) | ||||||
Публика | 74 738 | ||||||
Метеорологични условия | Променлива облачност 23°C 65% влажност[1] | ||||||
Финал на Световното първенство по футбол 2014 в Общомедия |
Гонсало Игуаин пропуска шанс да отбележи за Аржентина през първото полувреме, когато излиза срещу вратаря на Германия Мануел Нойер, а Бенедикт Хьоведес не успява да даде преднина на Германия малко преди полувремето, но ударът му среща гредата. Лионел Меси има възможност да отбележи, когато излиза един на един с Мануел Нойер в началото на второто полувреме, но ударът му минава встрани от вратата. Томас Мюлер, Андре Шюрле и Месут Йозил имат добри шансове пред гола, но вратарят на Аржентина Серхио Ромеро прави спасявания. Двата отбора не успяват да отбележат гол в редовното време и се стига до продължения, във второто от които Германия открива резултата. Марио Гьоце, който влиза като резерва, получава центриране от Андре Шюрле отляво и поема топката с гърди, преди да отправи удар с левия крак към мрежата, за да осигури победата на Германия с 1:0.
Победата на Германия отбелязва четвъртата им световна титла и първата след Обединението на страната, както и първа титла за европейски отбор в Южна Америка. Резултатът означава, че три пъти поред световната титла е спечелена от страни от един и същ континент, след Испания и Италия, които печелят през 2010 г. и 2006 г., което се случва за първи път в историята на световните първенства по футбол. Марио Гьоце е избран за играч на мача, а Лионел Меси получава Златната топка за играч на турнира. Треньорът на Германия, Йоахим Льов, определя победата на своя отбор като кулминацията на проект, започнат преди десет години при неговия предшественик Юрген Клинсман, и хвали духа на отбора си. Неговият аржентински колега Алехандро Сабея смята, че нямат късмет и нарича своите играчи „воини“.
В отбора на победителите е Мирослав Клозе. Той става голмайстор в историята на световните първенства, след отбелязания гол при победата на полуфинала срещу Бразилия. След финала Мирослав Клозе става един от малкото играчи, които някога печелят златен, сребърен и бронзов медал от световни първенства (бронзов през 2006 г. и 2010 г., сребърен през 2002 г. и златен през 2014 г.), а така се присъединява към германските футболисти със същото постижение Франц Бекенбауер,[2] Сеп Майер,[3][4] Волфганг Оверат,[5] Юрген Грабовски,[6] Хорст-Дитер Хьотгес[7] (сребърни през 1966 г., бронзови през 1970 г. и златни през 1974 г.) и италианецът Франко Барези (златен през 1982 г., бронзов през 1990 г. и сребърен през 1994 г.).[8]