Ханаан
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ханаа́н (финикийски kĕnaʿan, на иврит: כְּנַעַן; на арабски: کنعان) е древното наименование на района в западната част на Плодородния полумесец, включващ в територията си съвременен Израел и Ливан, Палестинските територии, и крайбрежните части на Йордания, Сирия и северозападен Египет. Имената Ханаан и ханаанци се срещат в писмени паметници с месопотамски, египетски и финикийски произход, датиращи от около XV век пр. Хр., както и в Стария завет. Според тях Ханаан обхваща цяла днешна Сирия и Палестина, или само земите на запад от река Йордан, или само тясна крайбрежна ивица от Акра на север. Израилтяните завоюват Ханаан към края на 2-рото хилядолетие пр. Хр[1]. В еврейската Библия „земята на Ханаан“ се простира от Ливан на юг към Газа до „реката на Египет“ (Нил), и на изток до долината на река Йордан, като по този начин включва съвременен Израел и Палестинските територии. В древността южният район бил населяван от различни етнически групи. В писмата от Ел-Амарна, открити в Древен Египет, се споменава Канаан (акадски: Kinaḫḫu) като име на района, включващ Газа и други градове по финикийския бряг и Горна Галилея. Много по-ранни египетски източници споменават също многобройни военни действия, провеждани в Ка-на-на, вътре в Азия.
- Тази статия е за историческата област. За библейския персонаж вижте Ханаан (човек). За вестника, излизал в София в 1901 година, вижте Ханаан (1901).