Хафт пейкар
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Хафт пейкар“ (на персийски: هفت پیکر) или „Бахрамнаме“ (на персийски: بهرامنامه – „Книга за Бахрам“) е стихотворен епос на персийски средновековен поет Низами Ганджеви. Поемата е едно от петте произведения, събрани в неговата книга „Хамсе“. Създадена е през 1197 г., посветена е на владетеля на Мараке, разказва за живота на сасанидския шах Бахрам V и свързаните с него легенди. Названието на поемата „Хафт пейкар“ съдържа метафорично послание. Думата пейкар има няколко значения на персийски и на всяко от тях съответства използваният в поемата образ или символ. В различните издания заглавието се превежда като „Седем портрета“, „Седем красавици“ или „Седем купола“.[1]
Хафт пейкар | |
Автор | Низами Ганджеви |
---|---|
Създаден | 1197 г. |
Първо издание | 1197 г. |
Оригинален език | персийски |
Вид | поема |
Публикувано в | „Хамсе“ |
Хафт пейкар в Общомедия |
Поемата се смята за персийски шедьовър на еротичната поезия. Същевременно тя е дълбоко моралистична и има подчертано нравоучително съдържание. Сложна е за превод поради многозначност на персийските думи и множеството включени алюзии, асоциации и метафори.[2][3]
Поемата се състои от много глави и има две основни части. Едната описва живота на Бахрам, тя служи като рамка, в която е вградена историята за седемте принцеси и техните приказки. Приказката, разказана от славянската принцеса, лежи в основата на две известни европейски произведения – операта на Джакомо Пучини „Турандот“ и предшестващата я едноименна пиеса на Карло Гоци.[3][4]