From Wikipedia, the free encyclopedia
Херман Хайнрих Госен (на немски: Hermann Heinrich Gossen) е пруски икономист, който често се смята за първия, формулирал обща теория за пределната полезност.
Херман Хайнрих Госен Hermann Heinrich Gossen | |
Роден |
7 септември 1810 г.
Дюрен, Кралство Прусия |
---|---|
Починал | 13 февруари 1858 г.
|
Националност | Прусия |
Учил в | Бонски университет |
Работил | Микроикономика |
Херман Хайнрих Госен в Общомедия |
Госен учи в Бон, работи в пруската администрация до пенсионирането си през 1847 г., след което продава застраховки до смъртта си през 1858 г.
Преди Госен редица теоретици, включително Габриел Креймър, Даниел Бернули,[1] Уилям Форстър Лойд,[2] Насо Уилям Синиър,[3] и Жул Дюпюи[4] използват или твърдят значимостта на концепция, наподобяваща пределна полезност. Но Крамър, Бернули и Дюпюи се фокусират върху конкретни проблеми, Лойд не представя приложимост на концепцията, и макар Синиър да започва да разработва по-обща теория[5], използваният от него език не ангажира вниманието на повечето читатели.
Книгата на Госен „Развитие на законите на човешкото движение и произтичащите от това правила на човешката търговия“ (Die Entwickelung der Gesetze des menschlichen Verkehrs, und der daraus fließenden Regeln für menschliches Handeln), публикувана в Брауншвайг през 1854 г., изрично развива общи теоретични последици от теорията за пределната полезност до такава степен, че Уилям Стенли Джевънс (един от предшествениците на маргиналната революция) по-късно ще отбележи, че
„ | [О]чевидно е, че Госен напълно е предвиждал моите разсъждения относно общите принципи и метода на икономическата теория. Доколкото мога да разбера, неговото отношение към фундаменталната теория е дори по-общо и по-задълбочено от това, което аз успях да очертая.[6] | “ |
„Развитието“ обаче е зле приет – от една страна икономическата мисъл в Германия в този период все още е доминирана от Историческата школа, а от друга страна Госен пише в стегнат, силно математически стил, който е доста непопулярен за времето си. Въпреки че самият Госен заявява, че трудът му е сравним по своята значимост с нововъведенията на Коперник, малко хора се съгласяват с това твърдение. Повечето копия на книгата му са унищожени и днес съществуват само няколко оригинални екземпляра.
В началото на 1870-те години Уилям Стенли Джевънс, Карл Менгер и Леон Валрас отново представят теорията за пределната полезност. По време на дискусии кой от тримата първи е формулирал теорията, колега на Джевънс открива копие на „Развитието“. Това откритие през 1878 г. обаче идва няколко години след като тримата лидери на маргиналната революция са публикували свои собствени книги и съществените различия с оригиналния принос на Госен са пренебрегнати. Век по-късно (1983) трудът на Госен е преведен на английски. В своя увод към книгата Николас Георгеску-Роген, изтъкнат американски икономист и почетен член на Американската икономическа асоциация, силно подкрепя визията на Госен, която е в противоположност на неокласическата теория, че полезността (удовлетворението) е правилно да се идентифицира с потребяваните стоки в основната теория (за полезността), а не с дейността по потребление.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.