Хиндустани
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хиндустани (हिन्दुस्तानी, ہندوستانی, [ɦɪnd̪ʊst̪aːni]), наричан също хинди-урду (हिंदी उर्दू, هندی اردو), е най-разпространеният индоарийски език, използван като лингва франка в северните части на Индия и в Пакистан.[3][4] В края на 20 век езикът се говори от около 466 милиона души.[1][2]
- Тази статия е за официалния език в Индия и Пакистан. За официалния език във Фиджи вижте Фиджийски хиндустани.
Хиндустани हिन्दुस्तानी ہندوستانی | |
Страна | Индия, Пакистан и други |
---|---|
Говорещи | Роден език: 242 милиона (1991 – 1993)[1][2] Втори език: 224 милиона (1999)[1][2] Общо: 466 милиона |
Писменост | деванагари |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Индоирански Индоарийски Централни индоарийски Западни хинди Хиндустани | |
Официално положение | |
Официален в | Индия (хинди и урду) Пакистан (урду) |
Кодове | |
ISO 639-1 | hi, ur |
ISO 639-2 | hin, urd |
Хиндустани в Общомедия |
Хиндустани, подобно на персийския или българския език, е плурицентричен език и има две книжовни норми: хинди, която използва писмеността деванагари, и урду, която използва вариант на арабската азбука.[5] Макар двете норми понякога да се разглеждат като самостоятелни езици, в говоримата си форма те са почти неразличими и дори самите книжовни норми са много близки по отношение на граматиката. Основните различия са в областта на литературните конвенции и на академичния и технически речник, като в урду има по-силни персийски, тюркски и арабски влияния, а в хинди – повече санскритски.[6][7] Преди Разделянето на Индия наименованията „хиндустани“, „урду“ и „хинди“ са взаимнозаменяеми.