Хроматография
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хроматография (на старогръцки: χρῶμα хрома „цвят“ и на старогръцки: γράφειν графеин „пиша, описвам“) е събирателен термин за набор от лабораторни техники за разделяне на смеси, въз основа на различни физико-химични характеристики на техните компоненти. Смесите се разтварят във флуид наречен „подвижна фаза“, която преминава през структура, носеща друг материал, наречен „неподвижна фаза“. Различните съставки на сместа се движат с различна скорост, като по този начин се разделят. Разделяне се осъществява на базата на диференциално разделяне на сместа между подвижната и неподвижната фаза. Фините разлики в коефициента на разпределение на компонентите на смесите води до разлики в задържането в неподвижната фаза и по този начин до отделяне.
Хроматографията може да бъде препаративна или аналитичнa. Целта на препаративната хроматография е да се разделят компонентите за по-нататъшно използване (и поради това е форма на пречистване). Аналитична хроматография се прави обикновено с по-малки количества материал и е за измерване на относителния дял на компонентите в анализираната смес. Двете не се изключват взаимно.