![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9b/%25D0%25A0%25D0%25B5%25D0%25BA%25D0%25B0_%25D0%25A7%25D0%25B8%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25B9_%25D1%2583_%25D1%2581%25D0%25B5%25D0%25BB%25D0%25B0_%25D0%259F%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25BE%25D1%2582.jpg/640px-%25D0%25A0%25D0%25B5%25D0%25BA%25D0%25B0_%25D0%25A7%25D0%25B8%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25B9_%25D1%2583_%25D1%2581%25D0%25B5%25D0%25BB%25D0%25B0_%25D0%259F%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25BE%25D1%2582.jpg&w=640&q=50)
Чикой
From Wikipedia, the free encyclopedia
Чико̀й (на бурятски: Сухэ мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край и Република Бурятия и Монголия, аймак Селенге, десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 769 km, която ѝ отрежда 76-о място по дължина сред реките на Русия.
Чикой | |
![]() | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | ![]() Забайкалски край Република Бурятия ![]() аймак Селенге |
Дължина | 769 km |
Водосб. басейн | 46 200 km² |
Отток | 263) m³/s |
Начало | |
Място | Чикоконски хребет Забайкалски край |
Координати | 49°33′33.48″ с. ш. 109°52′54.84″ и. д.49.5593° с. ш. 109.8819° и. д.49.5593, 109.8819 |
Надм. височина | 1810 m |
Устие | |
Място | Селенга → Байкал → Ангара → Енисей → Карско море |
Координати | 51°02′36.96″ с. ш. 106°39′09.36″ и. д.51.0436° с. ш. 106.6526° и. д.51.0436, 106.6526 |
Надм. височина | 535 m |
Чикой в Общомедия |
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2f/Selenga.png/640px-Selenga.png)
Река Чикой води началото си от източния склон на Чикоконския хребет, на 1810 m н.в., в югозападната част на Забайкалски край. В горното си течение реката тече покрай източния склон на хребета, след което го заобикаля от север и навлиза в източната част на Чикойската котловина. В този участък долината ѝ е тясна, със стръмни склонове, а течението бурно с множество прагове и бързеи. През Чикойската котловина, разположена южно от Малханския хребет река Чикой тече на протежение от 130 km в посока запад-югозапад, като тук долината ѝ е значително по-широка от 1 – 2 до 8 km, а течението по-спокойно. След това реката отново навлиза в тесен участък, разположен между Асинския и Мензинския хребети на югоизток и Малханския хребет на северозапад. След устието на река Катанца, на протежение от около 140 km Чикой служи за граница между Русия и Монголия, като тук заобикаля от югозапад Малханския хребет в дълбока и тясна долина. При село Чикой, Република Бурятия реката излиза от планините и навлиза в ниското Селенгинско средногорие. В този последен участък от течението ѝ долината ѝ става широка, с полегати склонове, появява се широка заливна тераса, в която Чикой се разделя на множество ръкави и образува дълги и непостоянни острови. Течението ѝ е бавно и спокойно. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 285 km, на 535 m н.в., при село Новоселенгинск, Република Бурятия.
Водосборният басейн на Чикой има площ от 46,2 хил. km2, което представлява 10,34% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Република Бурятия и Забайкалски край в Русия и аймаците Тьов, Селенге и Хентий в Монголия.
Границите на водосборния басейн на реката са следните:
- на север – водосборния басейн на река Хилок, десен приток на Селенга;
- на изток и югоизток – водосборния басейн на река Амур
- на юзапад – водосборните басейни на река Орхон и други по-малки десни притоци на Селенга.
Река Чикой получава около 30 притока с дължина над 15 km, като 2 от тях са дължина над 100 km.
- 646 → Чикокон 131 / 2110, при бившето село Харияга, Забайкалски край
- 357 → Менза 337 / 13800, Забайкалски край
Подхранването на реката е смесено, като преобладава дъждовното. Водният режим се характеризира с високо лятно пълноводие, от юли до септември в резултата на обилните дъждове през сезона и снеготопенето във високите части на водосборния ѝ басейн. Среден годишен отток 263 m3/s. Замръзва в края на октомври или началото на ноември, а се размразява в края на април или началото на май.
По течението на реката в Забайкалски край и Република Бурятия са разположени множество населени места, в т.ч. село Красний Чикой, районен център в Забайкалски край.
Река Чикой по време на пълноводие е плавателна на 152 km от устието си. Първите параходи по нея се появяват през 1909 г. и до 1990-те години се извършва редовно корабоплаване по реката, след което то е прекратено поради нерентабилност. В Чикойската котловина и в долното течение на реката водите ѝ масово се използват за напояване.