Чипровско въстание
From Wikipedia, the free encyclopedia
Чипровското въстание от 1688 г. е въстание за освобождаване на българските земи от османското владичество по време на Голямата турска война.
Чипровско въстание | |||
Голяма турска война | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | Март 1688 г. – октомври 1688 г. | ||
Място | Северозападна България | ||
Резултат | Потушаване на въстанието • Изселване на католическото население • Преместване на седалището на Софийската католическа епархия в Пловдивско | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
Началото на въстанието е през пролетта на 1688 година, когато от Чипровци към Поморавието тръгват две чети в помощ на хабсбургските войски, но предпоставките за него са в развитието на политическата обстановка в региона дълго преди това. Негов център е град Чипровци и съседните села Железна, Копиловци и Клисура, но то засяга множество села в Берковско, Кутловишко и Ломско, в по-малка степен Видинско, Белоградчишко, Пиротско и други области.[3]
Чипровското въстание е организирано от български католици на територията на днешна Северозападна България, като според съвременната българска историография в редиците на въстаници влизат много православни християни. В същото време, според католическия историк от XVIII век Блазиус Клайнер, православните участват активно в потушаването на въстанието, защото предпочитат „турския султан пред католическия император“.[4]
Въстанието има неуспешен край и при потушаването му центърът на въстаническите действия Чипровци е унищожен. Една от може би най-значимите последици от въстанието е голямата бежанска вълна от българи, които се заселват на компактни групи в различни области и места във и извън пределите на страната. Това са станалите известни по-късно като банатски българи, населяващи областта Банат, както и други малцинствени групи българи.