From Wikipedia, the free encyclopedia
Шѝлка е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Амур от басейна на Охотско море. Дължината ѝ е 560 km, която ѝ отрежда 164-то място по дължина сред реките на Русия.[1]
Шилка | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | Русия Забайкалски край |
Дължина | 560 km |
Водосб. басейн | 206 000 km² |
Отток | 521 (на 149 km от устието) m³/s |
Начало | |
Място | Ингода (лява съставяща) Онон (дясна съставяща) Забайкалски край |
Координати | |
Надм. височина | 496 m |
Устие | |
Място | Амур → Охотско море |
Координати | |
Шилка в Общомедия |
Река Шилка се образува от сливането на реките Ингода (708 km, лява съставяща) и Онон (818 km, дясна съставяща), на 496 m н.в., при малкото селце Онон, в централната част на Забайкалски край. По цялото си протежение река Шилка тече в североизточна посока, а последните 100 km – в източна, между хребетите Шилкински на северозапад и север и Боршчовочен на югоизток и юг. Цялото течение на реката има равнинен характер, като долината ѝ е широка, но долбока врязана между двата хребета. След образуването си реката образува широко отворени меандри и единични разклонения. Заливната ѝ тераса е едностранна и тясна, като до устието на река Нерча (ляв приток, при 483 km) тя е от лявата страна, а по-надолу, до град Сретенск – от дясната страна. Десните склонове на долината на Шилка по цялото ѝ протежение са значително по-стръмни от левите. След това между Сретенск и село Шилкинскияй Завод коритото ѝ е дълбоко врязано, без заливни тераси и меандри, почти праволинейно. По-надолу, до село Горбица течението ѝ продължава да е праволинейно, но тук-таме се отделят ръкави с дълги и тесни острови между тях. Тук има заливна тераса, но е тясна и едностранна. От село Горбица до устието си коритото на Шилка е дълбоко врязано, без заливни тераси, праволинейно, тук-таме с острови. На 5 km източно от село Уст Стрелка, на 305 m н.в. Шилка се съединява с идващата отдясно река Аргун и двете заедно дават началото на голямата река Амур.[1]
Водосборният басейн на Шилка има площ от 206 хил. km2, което представлява 11,11% от водосборния басейн на река Амур и се простира в южната, централната и източна част на Забайкалски край, в ниските планини на Източното Забайкалие. Басейнът на реката е изграден от вулкански скали и конгломерати с палеозойска и протерозойска възраст. Климатът е рязко континентален: зимна температура -24 °C, лятна – +18 °C. Валежите (300 – 400 mm) прадат предимно под формата на дъжд.
Водосборният басейн на Шилка граничи със следните водосборни басейни:
Река Шилка получава множество притоци с дължина над 10 km, като 5 от тях са с дължина над 100 km:[2]
Подхранването на реката е предимно дъждовно. Характерно е слабо пролетно пълноводие и епизодични летни прииждания в резултат на поройни дъждове, които многократно превишават пролетното пълноводие. Среден годишен отток на 149 km от устието 521 m3/s, което като обем се равнява на 16,443 km3, максимален отток 11400 m3/s, минимален 0,81 m3/s. Шилка замръзва в края на октомври, а се размразява в края на април.[1]
Среден многогодишен годишен отток (за 50 години) в m3/s при хидрометеорологична станция „Часовая“, при 149 km
По течението на Шилка са разположени 2 града: Шилка и Сретенск; 3 селища от градски тип: Холбон, Приисковий и Уст Кара и около 20 малки села.
При високи води Шилка е плавателна по цялото си протежение. Използва се за превозване със салове на дървен материал. На протежение от 112 km, по левия бряг на реката между селата Онон и Дунаево преминава участък от Трассибирската железопътна линия на Русия.
През 1654 г. руският казак Пьотър Бекетов по време на похода си от езерото Байкал открива реката и пръв плава надолу по цялото ѝ течение. През 1675 г. дипломатическата мисия на Русия възглавявана от руския дипломат от румънски произход Николае Милеску по пътя си към Пекин отново проследява цялото течение на реката, и Милеску прави първото ѝ описание. През 1734 г. немският естествоизпитател на руска служба Йохан Георг Гмелин извършва първите научни изследвания на реката и на част от басейнът ѝ. През 1857 г. германския зоолог и ботаник на руска служба Густав Раде извършва комплексни географски изследвания във водосборния басейн на Шилка.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.