Юриспруденция
From Wikipedia, the free encyclopedia
Юриспрудèнция (латински iurisprudentia)[1] е теория и философия на правото; както и наука за правото и съвкупност от всички правни науки.[1]
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
В тази област работят изследователи на юриспруденцията, правните теоретици, правни философи; социални теоретици на правото, които анализират „природата на правото“, правното мислене, правните системи и правните институции.
Модерната юриспруденция започва през 18 век и се фокусира върху основните принципи на естественото право, гражданското право и правото на народите.[2]
Юриспруденцията може да се разглежда в няколко основни категории според типа въпроси, на които учените се опитват да отговорят или типа юриспруденция или школи на мисълта, които търсят най-добрите отговори на тези въпроси.
Съвременната философия на правото, която се занимава с общата юриспруденция разглежда тези проблеми най-общо в две групи:[3]
- 1) Вътрешни проблеми на правото и правните системи като такива.
- 2) Проблеми на правото като специфична социална институция и нейните връзки с по-мащабната политическа и социална ситуация, в която то се развива.
Отговори на тези въпроси дават четирите основни школи на мисълта в общата юриспруденция:[3]