![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Bgmap_yat.png/640px-Bgmap_yat.png&w=640&q=50)
Ятова граница
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ятовата граница е една от най-важните изоглоси в българския език, въз основа на която българските диалекти се разделят на два вида: западни български говори и източни български говори. В западните диалекти на мястото на старобългарската гласна ят (Ѣ) днес винаги има звук е (например [бел], [бѐли]), а в източните говори при определени условия (в някои диалекти дори винаги) ятът е наследен от гласната а, предхождан от мека съгласна (напр. [б'ал], [бѐли]; или [б'ал], [б'али]).[1][2]
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Bgmap_yat.png/640px-Bgmap_yat.png)
Никоя друга от главните фонетични изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. Успоредно на ятовата граница, обикновено от западната ѝ страна, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси е също част от границата между западните и източните говори. Ето някои двойки думи, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на запад от ятовата граница, а втората — на изток):
- поляни — полени;
- пияни — пиени;
- ние береме — ние берем;
- я, яз — аз;
- он — той;
- жежок — горещ;
- крап — къс;
- разбой — стан.
На север ятовата граница започва от устието на река Вит, минава през Никополско, на изток от Плевен и Луковит и на запад от Ловеч, Пирдоп и Панагюрище. След това тя преминава през Ихтиманско, Пазарджишко, Разложко, Гоцеделчевско, Петричко и Солунско.