Филип II присъства на фестивала Олимпия в Еге, където се стичат гости и пратеници от цяла Гърция, за да отдадат чест на македонския цар и се очаква бракът на епирския цар и дъщеря му да бъде официализиран. При влизането на царя, на неговия син Алексндър и на зет му Александър I в театъра, Филип е нападнат от един от своите телохранители на име Павзаний, който таи лична ненавист към владетеля, и е убит. В избухналия хаос нападателят също е убит.[3]
След убийството на Филип, синът му Александър е веднага представен от Антипатър на армията, която го приветства като цар.[3]
Докато новият цар ръководи и урежда ритуалите за погребението на стария цар, избухват въстания в Тракия, Илирия и Тесалия, а в Атина политическият тон от хвалебствен за Филип се обръща в хвалебствен за убийството му.[3]
Александър се разправя с враговете си, включително с генерала Атал и семейството му, които са убити. Отмъстителната му майка Олимпия убива съпругата на Филип Клеопатра и малката ѝ дъщеря и въпреки че Александър изразява ужасеност от това деяние, той не предприема никакви мерки, за да го осуети предварително. Неговият братовчед Аминта IV Македонски също е убит.[4]
През зимата Александър ръководи потушаването на бунтовете и въстания в Южна Гърция, което се оказва безкръвна кампания завършила с признаването му за наследник на Филип, хегемон на Коринтския съюз и върховен командващ на предстоящата война на отмъщение срещу Персийската империя.[4]
Дворцовият министър Багой убива персийския цар Арсес и го заменя с Дарий III, когото смята, че ще контролира лесно. Вместо това той е елиминиран като заплаха от новия цар.[6]