Двадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мюнхен, Германия от 26 август до 11 септември 1972 г.[1]
Летни олимпийски игри 1972 Olympische Sommerspiele 1972 | |
Реч на Густав Хайнеман на погребална среща, посветена в памет на израелските спортисти, загинали поради Мюнхенския атентат | |
Държава | Западна Германия |
---|---|
Град домакин | Мюнхен |
Девиз | Heitere Spiele |
Участващи страни | 121 |
Участващи спортисти | 7134 (6075 мъже, 1059 жени) |
Състезания | 195 в 23 спорта |
Откриване | 26 август 1972 г. |
Закриване | 11 септември 1972 г. |
Открити от | Густав Хайнеман |
Клетва на спортистите | Хайди Шюлер |
Клетва на съдиите | Хайнц Полай |
Олимпийски огън от | Гюнтер Цан |
Олимпийски стадион | Олимпийски стадион |
Летни олимпийски игри 1972 в Общомедия |
Това са вторите летни олимпийски игри, проведени в Германия, след така наречената „нацистка олимпиада“ през 1936. На игрите в Мюнхен германците желаят да представят страната си в демократична и оптимистична светлина[2] (по думите на вътрешния министър Паул Люке „възможност за младата Германия да покаже на света, че народът е живеещ в мир и демократичен“[3]). Игрите са наречени неслучайно „щастливите игри“.
Олимпиадата е белязана от мюнхенския атентат. Въпреки терористичния акт, игрите са прекъснати само за 34 часа. Президентът на Международния олимпийски комитет (МОК) Ейвъри Бръндидж става известен с речта си, в която казва „Игрите трябва да продължат“. [1] След Мюнхенското клане седемкратният олимпийски шампион от Игрите по плуване Марк Шпиц напуска Мюнхен и се прибира в САЩ с цел осигуряване на неговата сигурност, понеже изповядва юдаизъм. Египетският отбор също напуска Мюнхен.[4]
Игрите в Мюнхен подобряват рекорда за най-много участници – участват 7134 участника (1059 жени и 6075 мъже) от 121 национални олимпийски комитета. В Мюнхен в програмата на игрите дебютира хандбалът в зала. Германката Лизелот Линзенхоф става първата жена, спечелила олимпийска титла в конния спорт. Стрелбата с лък се завръща в програмата след 52-годишно прекъсване.[1]
Олимпиадата е наблюдавана от почти един милиард души по телевизията, което е рекорд за телевизионно предаване дотогава. За осъществяването на предаването са използвани четири сателита, а програмата е с дължина близо 1200 часа (75 денонощия при 16-дневна олимпиада). Отразяването на Игрите струва на 100 милиона германски марки. Възможно е телевизионното предаване на 13 различни състезания и 60 различни коментатора. По западногерманската телевизия са излъчени 230 часа от Игрите (над 14 часа дневно). Следва телевизията на ГДР с 225 и Би Би Си със 170.[5]
Състезания се провеждат в Мюнхен, Аугсбург, Гьопинген и Кил.[5]
Американският плувец Марк Шпиц печели седем златни медала и поставя седем световни рекорда. Медийна звезда на Олимпиадата е съветската гимнастичка Олга Корбут.[1]
За пръв път на олимпиада има клетва на съдиите.[1]
За първи път САЩ губи златото в баскетбола, а финалът на баскетболния турнир между САЩ и СССР се превръща в най-голямото зрелище на Олимпиадата.[6]
Това са първите олимпийски игри, в които участват отделни отбори на Федерална република Германия и Германската демократична република. Според анализ на „Ди Цайт“ в този момент западногерманците са приели разделението на страните.[7]
Половината от разходите за организирането на Олимпиадата са платени от германското федерално правителство, а провинция Бавария и град Мюнхен покриват по една четвърт от тях. За олимпийските игри за построени и модернизирани над 60 обекта, сред които са олимпийското село, стадион, многофункционален спортен център, спортен комплекс, басейн, колодрум и пресцентър.[2]
Кандидатури
Другите градове, кандидатирали се за домакини, са Детройт, Мадрид и Монреал. Монреал предлага безплатни нощувки и храна за всички атлети. Кандидатурата на Детройт е осмата на града и включва гаранция за оборот от 10 млн. щатски долара от телевизионни предавания. Мюнхен печели на конгрес на МОК в Рим с мотото да покаже „човешкото лице“ на игрите с 31 гласа във втория кръг срещу по 15 за Монреал и Мадрид въпреки съпротивата от Съветския съюз и Източния блок.[3]
Откриване
Олимпиадата е открита на 26 август 1972 г. (събота) в 16:36 ч. местно време, в построения за Игрите мюнхенски олимпийски стадион, от бундеспрезидента на Германия Густав Хайнеман пред 80 хил. зрители на трибуните. Откриването е проследено от около 900 милиона души в 90 държави по телевизията и радиото. След като отборите излизат на стадиона, 3200 мюнхенски ученици изпяват „Поздрав на младежта“ (на немски: Gruß der Jugend) на Карл Орф. Ръководителят на организационния комитет Вили Дауме приветства гостите от цял свят, а напускащият президент на МОК Ейвъри Бръндидж благодари на организаторите на усилията им и пожелава на спортистите да постигнат честно успехи, които да ги изпълнят с гордост.[8]
Важни моменти
- За пръв път на олимпиада е въведен олимпийски талисман. Той представлява дакел, наречен Валди.
- Съветската гимнастичка Олга Корбут печели 3 златни медала и става световноизвестна.
- Руснакът Валери Борзов печели състезанията на 100 и 200 метра гладко бягане.
- При награждаването на 400 метра гладко бягане двамата афроамериканци заели първо и второ място си говорят и се шегуват по време на американския химн. Двамата атлети са наказани от МОК с доживотна забрана за участие на олимпиада.
- Австралийската състезателка по плуване Шейн Гоулд печели три златни медала, един сребърен и един бронзов. По това време тя е на 15 години.
- Хандбалът и стрелбата с лък се завръщат като олимпийски спортове след дълга пауза.
- Американецът Дан Гебъл печели титлата в борбата без да позволи съперниците му да отбележат точка срещу него.
- Вим Руска става първият джудист спечелил 2 златни медала.
- Полша побеждава Унгария с 2 – 1 на финала на футболния турнир.
- Спортът рафтинг прави своя дебют. Той е част от програмата по кану-каяк.
Медали
България на олимпийските игри
България записва едно от най-добрите си участия. Това е олимпиадата, на която изгрява силата на българските щанги.
Българските спортисти се състезават в 15 спорта и печелят 6 златни медала – боксьорът Георги Костадинов, щангистите Нораир Нурикян, Йордан Биков и Андон Николов, борците Петър Киров и Георги Мърков. Вицешампиони са борците Огнян Николов, Осман Дуралиев, Стоян Апостолов и Александър Томов, щангистите Младен Кучев, Атанас Шопов и Александър Крайчев, боксьорът Ангел Ангелов, лекоатлетките Диана Йоргова и Йорданка Благоева. Бронзови медалисти са борците Стефан Ангелов и Иван Кръстев Турлаков, лекоатлетите Иванка Христова и Василка Стоева, двойката кануисти Иван Бурчин и Федя Дамянов. [9]
Олимпийски спортове
|
|
Демонстративни спортове
Вижте също
Външни препратки
Източници
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.