Агатангел Схолариос

Агатангел Схолариос (на гръцки: Αγαθάγγελος Σχολάριος, Агатангелос Схолариос) е гръцки духовник, митрополит на Цариградската патриаршия.^[1]

Агатангел Αγαθάγγελος
гръцки духовник
Роден	1818 г. Магнисия, Османска империя
Починал	26 април 1893 г. (75 г.) Цариград, Османска империя
Религия	православие

Биография

Συνοπτική έκθεσις της εκπαιδευτικής καταστάσεως της Επαρχίας Εφέσου εν έτει 1887-1888 / υπό Μητροπολίτου Εφέσου Αγαθάγγελου του Μάγνητος, 1888

Роден е с фамилното име Гавриилидис (Γαβριηλίδης) в 1818 година в малоазийския град Магнисия, Османска империя, затова носи и прякора Магнис (Μάγνης).^[2] В 1836 година на осемнадесет години е ръкоположен за дякон от митрополит Антим Ефески. Когато в 1845 година митрополит Антим става вселенски патриарх, взима със себе си Агатангел в Цариград. В 1847 година става велик архидякон.^[3][1]

През май^[3] или август 1848 година^[1] е избран за зворнишки митрополит.^[3] При управлението му в Зворник в 1852 година седалището на епархията е пренесено в Долна Тузла и оттогава тя започва са се нарича Зворнишко-Тузланска митрополия, макар в официалните актове на Цариградската патриаршия да остава името Зворнишка (Σβορνικίου), а титлата на Агатангел е митрополит Зворнишки и екзарх на Горна Далмация. В 1858 година при управлението на Агатангел, вследствие на турските злочинства, е организирана буната на прота Стеван Аврамович. Буната е осуетена, а митрополит Агатангел е отзован в същата година.^[4]

На 30 юни 1859 година заедно с Кесарий Ксантуполски е изпратен като патриаршески екзарх в Бурсенската епархия.^[5]

Избран е за митрополит на Филипийска, Драмска и Зъхненска епархия през май 1861 година на мястото на приелия католицизма Мелетий III Драмски. На 29 март 1862 година заминава за епархията си.^[6]

Агатангел оглавява катедрата в Драма от 1861 до 1872 година. На 25 май 1872 година, при третото управление на покровителя му Антим в Цариград, е избран за ефески митрополит, на мястото на сваления Паисий. Многократно е член на Светия Синод в Цариград. На два пъти е наместник на вселенския трон - в 1878 г., след смъртта на Йоаким II и в 1884 г., след оставката на Йоаким III.^[3] Като патриаршески наместник в 1878 година, по време на Руско-турската война връчва на руския посланик княз Алексей Лобанов-Ростовски писмо до Руския синод, в което се оплаква заради богослужебните връзки, поддържани от руските овенни свещеници в България със свещениците на Българскита екзархия, на което Лобанов-Ростовски отговаря, че не може да се очаква руските свещеници да установят тънката разлика между „православните“ и „схизматичните“, още повече че в страната има само „схизматични“.^[7]

Много пъти е ефор на Семинарията в Халки. Умира в 1893 година в Цариград.^[3][1]