Агрипина Младша

Юлия Агрипина (на латински: Iulia Agrippina, Agrippina minor; на класически латински: IVLIA•AVGVSTA•AGRIPPINA; на гръцки: η Ιουλία Αγριππίνη; * 7 ноември 15 или 6 ноември 16 г., Опидум Убиорум, днес Кьолн; † 19/23 март 59 г., Мизенум, Кампания). За да се различава от майка си, често я наричат Агрипина Младша. Дъщеря е на римския генерал Германик и Агрипина Старша и е от Юлиево-Клавдиева династия. Тя е съпруга на римския император Клавдий и майка на римския император Нерон.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Агрипина.

---

Агрипина Младша Iulia Agrippina
римска императрица
Бюст на Агрипина
Родена	6 ноември 15 г. Кьолн, Германия
Починала	17 март 59 г. (43 г.) Мизенум, Италия
Управление
Период	49 – 54 г.
Предшественик	Валерия Месалина
Наследник	Клавдия Октавия
Семейство
Род	Юлиево-Клавдиева династия, Юлии Цезари
Баща	Германик
Майка	Агрипина Стара
Братя/сестри	Друзила Юлия Ливила Калигула Друз Цезар Нерон Цезар
Съпруг	Клавдий Гай Салустий Крисп Пасиен Гней Домиций Ахенобарб
Деца	Нерон
Агрипина Младша в Общомедия

Биография

Агрипина е родена в селище на убите в днешен Кьолн, когато баща ѝ Германик е главнокомандващ на воюващите легиони в Германия. Тя има трима по-големи братя Нерон Юлий Цезар Германик, Друз Юлий Цезар и бъдещия император Калигула и две по-малки сестри Юлия Друзила и Юлия Ливила.

Първият ѝ брак е през 28 г. в Рим с втория ѝ братовчед по бащина линия Гней Домиций Ахенобарб, от когото ражда през 37 г. единствения си син Нерон. Брат ѝ Калигула я изпраща през 39 г. в изгнание на остров Понтия, откъдето се връща след неговото убийство.

След втория ѝ брак с Гай Салустий Крисп Пасиен, когото вероятно отравя през 47 г., се омъжва за трети път през 49 г. за нейния чичо по бащина линия император Клавдий.

Агрипина се опитва да осигури за Нерон наследството на трона, макар че Клавдий има син Британик. През 50 г. Клавдий определя Нерон за свой наследник, a на жена си Агрипина дава титлата Августа. На Агрипина е наречен новия град Colonia Claudia Ara Agrippinensium (днес Кьолн). В родното си място тя нарежда да се основе ветеранска колония.

През 54 г. според Тацит тя отравя съпруга си с помощта на отровителката Локуста и провъзгласява Нерон за император. В началото упражнява голямо влияние върху сина си. През 59 г. Нерон, който вече показва ясни прояви на Цезарска лудост (параноя), поръчва убийството на майка си.

Родословното дърво на Ахенобарбите и връзката с император Нерон

Гней Домиций Ахенобарб (консул 192 пр.н.е.)

Гней Домиций Ахенобарб (консул 162 пр.н.е.)

Гней Домиций Ахенобарб (консул 122 пр.н.е.)

Гней Домиций Ахенобарб (консул 96 пр.н.е.)

Луций Домиций Ахенобарб (консул 94 пр.н.е.)

Гней Домиций Ахенобарб (претор)

Луций Домиций Ахенобарб (консул 54 пр.н.е.)

Емилия Лепида

Гней Домиций Ахенобарб (консул 32 пр.н.е.)

Антония

Луций Домиций Ахенобарб (консул 16 пр.н.е.)

Домиция Лепида Старша

Домиция Лепида

Гней Домиций Ахенобарб (консул 32 г.)

Агрипина

Император Нерон (роден Луций Домиций Ахенобарб)

Попея Сабина

Клавдия Августа

Литература

• Werner Eck: Agrippina, die Stadtgründerin Kölns: eine Frau in der frühkaiserzeitlichen Politik. Greven, Köln 1993, ISBN 3-7743-0271-5.
• Anthony A. Barrett: Agrippina: mother of Nero. Batsford, London 1996, ISBN 0-7134-6854-8.
• Maike Vogt-Lüerssen: Neros Mutter. Mainz-Kostheim 2002, ISBN 3-935718-74-8.
• ((en)) Светоний, Vita Passieni Crispi
• Тацит, Annales 4,53; 12,26 – 27.