Аделаида Орлеанска

Аделаида Орлеанска (на френски: Adélaïde d'Orléans), родена Луиза-Мария-Аделаида-Евгения Орлеанска (на френски: Louise Marie Adélaïde Eugénie d'Orléans; * 23 август 1777, Париж, Кралство Франция; † 31 декември 1847, Тюйлери, Париж, Франция) е френска принцеса от дома на Орлеаните, по-малка сестра на френския крал Луи-Филип, което я прави ключова фигура по време на Реставрацията и Юлската монархия.

Бързи факти Родена, Починала ...

Аделаида Орлеанска Adélaïde d'Orléans
Френска принцеса

Родена	Луиза-Мария-Аделаида-Евгения Орлеанска 23 август 1777 г. Париж, Кралство Франция
Починала	31 декември 1847 г. (70 г.) Тюйлери, Париж, Франция
Погребана	Франция
Герб
Кралски монограм на принцеса Аделаида
Семейство
Род	Орлеански дом
Баща	Луи-Филип II Орлеански
Майка	Луиза-Мари-Аделаид дьо Бурбон
Братя/сестри	Луи-Филип^[1] Луи-Шарл Орлеански Антоан-Филип Орлеански
Аделаида Орлеанска в Общомедия

Носи титлите Мадмоазел дьо Шартър по рождение, Мадмоазел Орлеанска при смъртта на близначката ѝ през 1782 г., Мадмоазел (1783 – 1812) и Мадмоазел Адеаида (1830).

Remove ads

Произход

Тя е дъщеря на херцога на Шартър и след това орлеански херцог Луи-Филип II (* 1747, † 1793), който по време на Френската революция става по-известен като Филип Егалите, и на съпругата му принцеса Луиза-Мария-Аделаида дьо Бурбон (* 1753, † 1821). Има трима братя и една сестра-близначка:

Луи-Филип (* 1773, † 1850), крал на Франция (1830 – 1848), съпруг на Мария Амалия Бурбон-Неаполитанска, дъщеря на краля на Двете Сицилии – Фердинанд I.
Франсоаз (* 1777, † 1782), нейна близначка
Антоан-Филип Орлеански (* 1775, † 1807), херцог на Монпансие, принц по кръв от Дом Орлеан
Луи-Шарл Орлеански (* 1779, † 1808), граф на Божоле, принц по кръв от Дом Орлеан

Семейството на Аделаида Орлеанска
Луи-Филип Орлеански,
баща
Луиза-Мария-Аделаида дьо Бурбон,
майка
Луи-Филип I,
брат
Антоан-Филип,
брат
Луи-Шарл,
брат

Remove ads

Биография

Начални години и Френската революция

Аделаида е родена в Пале Роял, Париж, на 23 август 1777 г. и е благословена същия ден, по същото време като сестра си близначка Франсоац, мадмоазел Орлеанска, от Жан-Батист Талон, капелан на херцога на Орлеан.^[2] На 19 април 1789 г. е кръстена в Кралския параклис на Версайския дворец от Луи-Жозеф дьо Монморанси-Лавал, велик капелан на Франция. Подобно на братята ѝ Луи-Филип и Антоан-Филип, неин кръстник е крал Луи XVI, а кръстницата – кралица Мария-Антоанета.^[3]

Тя е възпитана според либералните принципи на нейната гувернантка Стефания Фелицита, графиня дьо Жанли – принципи, които също се превръщат в нейно собствено политическо убеждение. Също така се научава да свири на арфа от нея и има репутацията, че владее много добре този инструмент.^[4] Аделаида получава отлично, но и много сурово образование, научава се да спи на твърдо легло и да става в 6 часа всеки ден. Дълбоко е привързана към гувернантката си. Искането на майка ѝ да бъде сменена графиня дьо Жанли, макар и безуспешно, според сведенията е причина за голямо безпокойство за самата нея.

Обмисляно е тя да сключи брак с херцога на Ангулем Луи XIX, но плановете са възпрепятствани от кралица Мария-Антоанета. По-късно е обмислян брак с херцога на Бери Шарл-Фердинанд, което също не се осъществява.

По време на Френската революция дьо Жанли я води в радикалния клуб Корделиер. През 1791 г. баща ѝ моли гувернантката да я заведе в Англия за нейната безопасност. Година след това той ги вика обратно, за да предотврати поставянето на името на Аделаида в списъка на емигрантите. Когато пристигат обаче дьо Жанли открива, че Аделаида вече е в списъка и баща ѝ, чието политическо положение се е влошило, я моли отново да изведе Аделаида от страната.

Живот в изгнание

През 1792 г. тя напуска Франция с дьо Жанли и отива в Австрийска Нидерландия и след това в Швейцария, където е настанена в манастир в Бремгартен. По време на Големия терор баща ѝ е гилотиниран, а майка ѝ е прогонена в Испания. Някъде през пролетта на 1794 г. Аделаида се премества в дома на леля си, принцесата на Конти – Мария-Фортуна д'Есте. Те се преместват в Бавария през 1798 г. и след това в Братислава, а през 1801 г. тя се присъединява към майка си в Барселона, Испания. Отношенията с нея не са добри, тъй като тя не одобрява връзката на майка си с Жак-Мари Рузе, неин канцлер.

На 25 ноември 1809 г. тя и майка ѝ присъстват на сватбата на брат ѝ Луи-Филип с Мария-Амалия Бурбон-Неаполитанска и Сицилианска в Палермо, Сицилия. След сватбата тя не се връща с майка си в Испания, а предпочита да живее с брат си и зълва си в Палацо Орлеан в Палермо. Тя е описвана като напълно отдадена на брат си и семейството му: обединена със зълва си във взаимната им любов и загриженост за него и втора майка за децата му.

Завръщане във Франция

След падането на Наполеон през 1814 г. тя се завръща с брат си и семейството му в Париж и се установява с тях в Пале Роял. По време на Реставрацията на Бурбоните Пале Роял е описан като център на социалния живот на висшето общество в столицата и според сведенията, въпреки факта, че обичаят повелява тя като неомъжена жена да живее на заден план, тя поема ролята на домакиня вместо по-сдържаната ѝ зълва.

Аделаида е описана като твърда, интелектуална и откровена и е водеща сила в семейните съвети на Дом Орлеан. Нейната лоялност към брат ѝ е описана като дължима на факта, че рано отделена от семейството си, тя е била третирана резервирано по време на изгнанието си поради политическите действия на баща ѝ по време на революцията, а брат ѝ е първият човек, на когото може да прехвърли обичта си. Луи-Филип, от своя страна, разчита на нейната интелигентност и лоялност, прави я свой довереник и се вслушва в съветите ѝ, и следователно тя упражнява голямо политическо влияние върху него. Възпитана като либерал, тя подкрепя идеята за конституционна монархия и представително управление.

Принцесата не е в добри отношения с управляващото семейство Бурбон, поради техните реакционни идеи, а също и поради враждебността, проявена от Орлеанската линия, и към нея особено от Мария Тереза Шарлота Бурбон-Френска. Аделаида, а не брат ѝ, е описана като активен ръководител на фракцията на Орлеаните и тя има активното желание и амбиция да го направи монарх. В апартамента си в Пале Роял тя е домакин на салон, който става център на либералната опозиция срещу режима. Използвайки голямото си лично състояние, тя подкрепя либералната преса и различни политически актьори, художници, интелектуалци и влиятелни фигури, за да се събере подкрепа за брат си, сред които е и Шарл Морис дьо Талейран.

Юлска монархия

Когато Луи-Филип става крал на Франция по време на царуването, известно като Юлската монархия (1830 – 1848), тя е известна като Мадам Аделаида. През целия си живот е негов верен съветник или, на езика на XIX век, неговата „Егерия“. Твърди се, че именно тя го насърчава да приеме короната по време на Юлската революция и нейното влияние продължава необезпокоявано по време на неговото управление. Когато вълненията последват публикуването на Наредбите през 1830 г. и избухват в Юлската революция в Париж, семейство Орлеан е в провинциалното си имение в Ньой.

Аделаида убеждава Луи-Филип, че моментът е подходящ за него да се постави като водач на опозицията срещу абсолютната монархия на Шарл X и да се представи като кандидат за конституционна монархия, между непопулярната абсолютна монархия и републиканизма. С това тя побеждава мнението на своята зълва Мария-Амалия, която е лоялна към управляващия по-стар клон. Когато идват слухове, че роялистите ще арестуват Луи-Филип, той се евакуира в Льо Ренси и децата са изпратени във Вилиер-Котере, но Аделаида и Мария-Амалия остават в Ньой. Когато делегация пристига в Ньой и предлага на Луи-Филип короната, Мария-Амалия отказва предложението от свое име и от името на съпруга си като обида, упреквайки Шефер и Адолф Тиер, че са ги обидили с това. Аделаида обаче го приема с аргумента, че брат ѝ ще направи всичко, за да предотврати анархията в страната, която обича. Тиер приема отговора на Аделаида, а не този на Мария-Амалия с думите: „Мадам, Вие дадохте короната на вашето семейство“. Следват няколко други посещения от хора, които молят Луи-Филип да приеме короната: на всички Мария-Амалия отговаря, че Луи-Филип е честен човек и следователно не може да го направи, докато Аделаида ѝ противоречи, заявявайки, че предложението трябва да се направи на Луи-Филип от Камарата на депутатите; и ако той се поколебае, тя сама ще отиде в Париж и ще приеме короната вместо него. Скоро след това Камарата на депутатите вика Луи-Филип в Париж, за да му представи официално преложението си. Смята се, че той е приел короната до голяма степен заради Аделаида.^[5]

На 6 август 1830 г. тя и нейната зълва присъстват на трибуната на церемонията в камерите в Париж, когато Луи-Филип е обявен за крал на Франция. Двете посещават ранените по време на революцията и ги подкрепят финансово. През октомври 1830 г. тълпа нахлува в Пале Роял и се правят многократни опити за екзекутиране на министрите от предишния режим, което е отказано от Луи-Филип. Когато маршал Жерар отбелязва, че ще бъде трудно да ги спасят, тя отговаря: „Добре, мосю, тогава всички ще загинем при опита“.^[6]

По време на управлението си Луи-Филип я посещава всеки ден, обсъжда с нея държавните и семейните въпроси и следва нейните съвети.^[6] Следователно нейната смърт се смята за голяма загуба не само в емоционален, но и в политически мащаб. Аделаида Орлеанска умира на 31 декември 1847 г. в Тюйлери, два месеца преди абдикацията на Луи-Филип на 24 февруари 1848 г. в резултат на Февруарската революция. Тя е погребана в семейната гробница на Орлеан в Кралския параклис на Дрьо.

Remove ads

Брак и потомство

Редица публикации в английската преса през 1830-те г.^[7]^[8]^[9] показват, че Аделаида е била тайно омъжена за генерал Ателин, адютант на Луи-Филип. Съвременните генеалогични източници (например "An Online Gotha" от П. Тиров) споменават този брак с въпросителен знак; други смятат принцеса Аделаида за неомъжена.

Художествена дейност

Аделаида получава уроци по рисуване от Пиер-Жозеф Редуте и в резултат на това провежда някои високо ценени ботанически изследвания.^[10]

Хербариумът, който тя е съставила между 1845 и 1847 г., е закупен от държавата в полза на Музей „Луи-Филип“ на замъка на Йо по време на публична продажба в Париж през 2019 г.

През 1826 г. Анри-Антоан Жак ѝ посвещава розов храст на име Adélaïde d'Orléans.

Лятна китка
Теменуги, грамофончета и единични хризантеми, 1821 г.
Роза „Аделаида Орлеанска“

Remove ads