По време на китайската династия Цин, територията на Външна Монголия (от изток на запад) се деляла на ханствата Сецен, Тусхет, Сайн Нойон и Засагт, както и територията Ховд. След второто провъзгласяване на независимостта на Монголия през 1921 г., през 1923 всички аймаци са преименувани както следва: Хан Хентий Улин, Богд Хан Улин, Цецерлег Мандал Улин и Хан Тайшир Улин. Територията Ховд и феодалното владение на монголския лама стават аймаците Чандмани Улин и Делгер Их Улин. В по-голямата си част Монголия запазва административната си структура непроменена чак до 30-те години.
През 1931 г. е предприета нова административна реорганизация, след която се появяват аймаците Ховд, Дьорвьод (преименуван по-късно като Увс), Алтай, Тьов, Дорно Гови, Хентий и Дорнод (по-късно преименуван като Чойбалсан). В края на 30-те и през 40-те са създадени аймаците Баянхонгор, Баян Йолгий, Булган, Дунд Гови, Сухбатар и Селенге.
През 1963 аймагът Чойбалсан е преименуван на Дорнод, а столицата Улан Батор е отделена от аймака Тьов и обособена като отделна административна единица със статут на аймак. Същият статут получават и новосъздадените градове Дархан (създаден през 1961 на територията на аймак Селенге) и Ерденет (създаден през 1975 в аймак Булган). През 1994 два сума от аймак Булган са прехвърлени на новия аймак Орхон, който включва и град Ерденет. През същата година четири сума от аймак Селенге са използвани, за да се създаде аймак Дархан Ул около град Дархан, слагайки край на специалния статус и на двата града. През 1996 след дълги обсъждания е създаден аймак Гови Сюмбер, който е отделен от аймак Дорно Гови.
