Дулово

Ду̀лово е град в Североизточна България, област Силистра. Той е административен център на община Дулово и е третият по население град в областта след Силистра и Тутракан.

Дулово
Центърът на град Дулово
Дулово 43.822946, 27.141233 Дулово Дулово
Общи данни
Население	7142 души[1] (15 март 2024 г.) 365 души/km²
Землище	19,582 km²
Надм. височина	237 m
Пощ. код	7650
Тел. код	0864
МПС код	СС
ЕКАТТЕ	24030
Администрация
Държава	България
Област	Силистра
Община    – кмет	Дулово Невхис Мустафа (ДПС; 2023)
Уебсайт	www.dulovo.bg
Дулово в Общомедия

По данни на ГРАО към 16 септември 2023 г. в града живеят 7175 души по настоящ адрес и 8264 души по постоянен адрес.^[2]

През 1942 г. с указ на цар Борис III селището официално получава името Дулово. Името е предложено от тогавашния кмет Андрей Хаджиниколов, който го избира, вдъхновен от прабългарския род Дуло, символ на националната идентичност и историческата приемственост.^[3]

Източник: Николай Хаджиниколов, История за Велико Търново и Хаджиниколовия род, изд. "Фабер", Велико Търново, 2010 г., стр. 164.

История

Първото сведение за съществуването на града се открива в турско-арабски документ от 1573 г. В близост до града се е намирало селище с името Алени Бахча (в превод от тур. — "видна градина"). Преди Освобождението на България от османска власт в селището се заселват българи от Преславско.

Селището е било опожарявано многократно, но жителите му са основали ново селище с името Аккадънлар (в превод на български — "белите жени"). За известно време селището е носило и името Чардак. През 1878 г. в населеното място са живели 100 турски и 25 български семейства, а общото население е възлизало на 900 жители. През 1946 г. населението е стигнало до 1841 жители, а десет години по-късно — до 5910 души.

В средата на населеното място се е намирал Каз Гьолджук — гьолът на гъските. Населеното място и околността му са били безводни. Преди време е имало два кладенеца, дълбоки 35–40 м. Когато пресъхнели тези кладенци, хората пренасяли вода с бъчви от местност, намираща се на север и наречена Бунарлар дереси ("Долината на кладенците"). Там е имало 45 пълноводни кладенеца.

На 2 септември 1916 г. Първата пехотна софийска дивизия временно освобождава селището от румънска власт. От 20-те години на XX век селището е в Румъния, но след Крайовската спогодба от 1940 г. е върнато на България. На 25 ноември 1940 г. населението на Аккадънлар начело с околийския управител Георги Иванов и кмета М. Попов посреща преселници от Северна Добруджа. Местният клон на Червения кръст урежда кухни с топла храна за преселниците.^[4] През 1942 г. селото е преименувано на Дулово, на името на българската династия Дуло. На 30 януари 1960 г. е обявено за град.

В близост до града е разположен парк „Жажда“. Това е селищната могила. Районът е бил заселен още от древността. Намерени са останки от керамични съдове, монети, оръжия, инструменти, основи на сгради и много други. В миналото там е текла река и е имало многобройни извори. Сега е вододайна зона.

География

Общината се характеризира с предимно равнинен релеф, пресечен от суходолия с различна ширина в посока север-юг. Около тях са изградени почти всички населени места в Добруджа. Преобладаващата надморска височина е от 150 до 250 м.

Районът е широко отворен на север. Откритата теренна конфигурация обуславя достъпа на ветровете от всички посоки, като най-чести са югоизточните и южните ветрове. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата.

Годишната сума на валежите е 650 мм, което е под средната за страната стойност. Засушаванията през летните месеци се отразяват неблагоприятно на тревната и дървесната растителност в общината.

Горските масиви заемат 23% от територията на общината. Преобладават естествени насаждения от дъб, цер, габър и други. Иглолистните видове са внесени допълнително при реконструкция на горите със стопанско предназначение или оформят междуселищното пространство.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[5][6]

Година на преброяване Численост 1934 1532 1946 1992 1956 5860 1965 8048 1975 9894 1985 10 888 1992 7618 2001 6997 2011 6537 2021 5795

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[7]

	Численост	Дял (в %)
Общо	6537	100
Българи	2946	45,06
Турци	2349	35,93
Цигани	458	7
Други	22	0,33
Не се самоопределят	34	0,52
Неотговорили	728	11,13

Икономика

До началото на 90-те години на XX век икономиката на Дулово е насочена към индустриално развитие. Основните отрасли са машиностроене и металообработване, шивашка (по-рано и текстилна) индустрия и производство на комбинирани фуражи. По-малко застъпени са производството на строителни компоненти от полимерни изделия и хранително-вкусовата индустрия (най-вече първична преработка на мляко, а също производство на хляб и хлебни изделия).

Дулово винаги е било и си остава център на земеделски район, известен със зърнопроизводството си. Индустриалните отрасли, които все пак намират място в икономиката на града, са свързани преди всичко с първичната преработка на земеделската продукция. Останало е и шевното производство, което се развива от малки предприятия с относително ограничено стопанско значение.

Обществени институции

Администрация на Община Дулово, ул. „Васил Левски“ 18

Забележителности

• Читалище „Никола Й. Вапцаров“.
• Историческият музей в Дулово е открит през 1988 г. Разполага с експонати в четири отдела: археология, етнография, нова и най-нова история и галерия.
• Паметници:
  • Паметник на загинали във войните граждани от Дуловския край: 1912–1913 г., 1915–1918 г., 1941–1945 г.
  • Паметник „Жажда“.
  • Паметник на Васил Левски.

Кратерът Дулово на Марс е именуван в чест на гр. Дулово.

Редовни събития

Ежегодно през месец май се провеждат културни мероприятия под надслов „Дни на моя град“.