Албанци

Албанците (на албански: Shqiptarë) са народност, наброяваща около 6 млн. души, която населява западната част на Балканския полуостров.

Тази статия е за етническата група. За селото в България вижте Албанци (село).

---

Албанци
Знаме на етническата група
Самоназвание	Shqiptarë
Численост и ареал
Общ брой	7 – 10 милиона
Албания: 2 402 113 (2023г.)[1] Косово: 1 512 000[2] Северна Македония: 510 000[3] Гърция: 243 550[4] Италия: 250 000 САЩ: 157 540 Швейцария: 94 900[5] Турция: 65 000[6] Сърбия: 61 687 (2022г.)[7] Швеция: 35 000 Черна гора: 31 000[8] Великобритания: 30 000 Франция: 20 000 Австрия: 20 000 Норвегия: 18 524 Босна и Херцеговина: 10 – 12 000 Австралия: 12 000 Германия: 10 500[9] Дания: 8000 Словения: 6000
Описание
Език	албански език
Религия	ислям, сунитски ислям, Суфизъм, Бекташи, християнство, католицизъм, православие, Шиитски ислям
Разпространение на албанците по света
Албанци в Общомедия

Наименование

Етнонимът „албанци“ произлиза от древногръцкото Ἀλβανοί, наименование на едно от илирийските племена, споменато и от Птолемей.^[10] Вариант на това име е Αρβανοί – от него идва използваната в миналото на български форма арбанаси, както и наименованията на албанските общности в Италия – арбареши – и в южна Гърция – арванити. Той е основа и на турското наименование Arnavut, от което произлиза и използваната в българския форма арнаути.

Самите албанци се наричат shqiptarët („шкиптари“). Според различни автори това име идва от shqipe („орел“) или по-вероятно от me shqiptue („говоря“).^[10] Сръбската форма на това име – Шћиптари – днес се използва с пейоративен оттенък.

Разпространение

Албанското население може да се раздели на няколко групи по местообитанието им:

• 2 900 000 души живеят в Албания според предварителната информация от преброяването за 2001 г. Архив на оригинала от 2004-06-20 в Wayback Machine., но според данните за 2002 г. ^[11] населението в страната наброява 3 544 841 души.
• 1 303 034 души живеят в Косово (и малко в Сърбия) според последното преброяване през 1981 г., включително бежанците в чужбина, напуснали след конфликта от 1998 – 1999 г.
• 40 415 души живеят в Черна гора според данните от преброяването за 1991 г.; според албански източници те са около 50 000 ^[12].
• 509 000 души живеят в Северна Македония според данните от преброяването през 2002 г.
• 100 000 души живеят в Южна Италия, най-вече в областта Калабрия, като мнозинството от тях пристигат там след 1991 г.
• Според неофициална информация в Гърция живеят над 500 000 души^[13]. Повечето от тях са там нелегално.

Език

 Основна статия: Албански език

Албански диалектни групи

Албанците говорят на албански език. Говорите са 2 групи: в Северна Албания – геги, и в Южна Албания – тоски.

В Османската империя

Според Уолш (1828) и Бейкър (1877) албанските мюсюлмани играят голяма роля в ежедневния живот и във външния вид на европейската част на Турция, по която са разпръснати на малки подвижни групи, работещи като занаятчии, ханджии, каваси, жандарми и най-вече войници. Описани са като „свирепи планинци“ с „дух на родова принадлежност и феодална йерархия“, с „природа на религиозен фанатизм“, с „чувство за чест“ и с „присъща бруталност, близка до диващина“.^[14]

Религия

Албанците са мюсюлмани (сунити и бекташи, предимно на север), православни (предимно на юг и в Гърция), католици и атеисти.

Литература

• „Кои са днешните албанци и техния език? (историческа справка)“, София, 1910 г.