Алвеолати

Алвеолатите (на латински: Alveolata – „с кухини“)^[1] са суперотдел от царство Chromalveolata.

Алвеолати

Ceratium furca

Класификация

надимперия: Биота (Biota) надимперия: Cytota империя: Еукариоти (Eukaryota) (без ранг): Diaphoretickes (без ранг): Tsar (без ранг): SAR супергрупа (Sar) инфрацарство: Halvaria (без ранг): Алвеолати (Alveolata)

Научно наименование

Alveolata Cavalier-Smith, 1991

Алвеолати в Общомедия

[ редактиране ]

Най-отличителната общата характеристика е наличието на кортикални алвеоли, покриващи мехурчета, опаковани в непрекъснат слой поддържащ мембраната, обикновено образуващ гъвкава ципица. При Dinoflagellata те често образуват защитни плочи. Alveolata имат тубуларни кристи на митохондриите и камшичета с различна структура.

Изглежда, че предшествениците им са били фотосинтезиращи.^[2]

Почти всички секвенирани митохондриални геноми на Ciliophora и Apicomplexa са линейни.^[3] Митохондриалния геном на Babesia microti е кръгов.^[4]

Класификация

Alveolata има четири отдела, които са много разнообразни по форма, но доказано са близкородствени, въз основа на различни ултраструктурни и генетични прилики:

• Apicomplexa – паразити, при които липсват аксонемни моторни структури, с изключение в гаметите.
• Chromerida – морски фотосинтезиращи организми.
• Ресничести (Ciliophora) – много често срещани, с много къси реснички, подредени в редове и две ядра.
• Динофлагелати (Dinoflagellata) – предимно морски камшичести, много от които имат хлоропласти.