Александър Вазов

Александър Георгиев Вазов е български режисьор и сценарист, сред пионерите на българското кино.

Александър Вазов
Роден	26 ноември 1900 г.(1900-11-26) София, Царство България
Починал	20 август 1972 г. (на 71 г.) София, България
Уебсайт	Страница в IMDb

Роден е през 1900 година в София в семейството на офицера Георги Вазов. Негов син е режисьорът Януш Вазов, а дъщеря му Кристина Вазова е сценарист. Умира през 1972 година в София.

Преди да се занимава с кино, Александър Вазов играе футбол като вратар.^[1] Играл е за германския Берлинер Шпорт Клуб, като през 1920 г. става кръстник на клуба Спортклуб (София).^[2]

Групова снимка на основателите на Централната фотографска занаятчийска кооперация. Седнали: Иван Малеев, Иван Плачков, Александър Вазов, Стоян Ценев, Ангел Христов, Павел Томов. Прави: Борис Спространов, Дражко Дацов, Илия Григоров, Христо Гацев

Биография

Завършва Френския колеж в Пловдив. След това се подготвя за летец в авиационно училище в Австрия. Във Виена учи оптика в заводите на Карл Цайс. Постъпва в Технише дохшуле в Берлин. Там се запознава с видния режисьор Фриц Ланг, от когото силно се повлиява. Завършва и Мюнхенското фотоучилище, след което се отдава на музиката и заминава за Италия.

В Рим учи пеене при Кавалера Реале и записва курс по диригентство в „Санта Чечилия“. По това време открива фотоателие със скулптора Андрей Николов. Поради заболяване от грип обаче прекратява музикалната си дейност. След това пътешества в централна Европа, работи за Terra Film (Германия), Саша Филм (Австрия), Хуния филм (Унгария).

През 1928 г. се състои режисьорският му дебют на пълнометражен филм – документалният „В царството на розите“. През 1936 г. екранизира поемата „Грамада“ на чичо си Иван Вазов, като сам е сценарист и прави нейната адаптация за кино. Критиката определя филма като „плод на дръзка предприемчивост“, а за първи път в България се осъществява директен тон запис. Общо влага 3 милиона лева за заснемането на филма.

През 1939 г. режисира филма „Настрадин Ходжа и Хитър Петър“. Основава театър „Комедия“, предназначен за работнически посещения „на негова сметка“. След 9 септември 1944 г. е в ръководството на Съюза на българските филмови дейци, но не му е позволено да режисира.^[3]

През 50-те и 60-те години снима филмите „Владимир Димитров-Майстора“ (1955), „Български тютюн“ (1957), „Родно море“ (1962). Има епизодични роли във филмите Гневно пътуване и На чисто.

Филмография

Година	Заглавие	Бележки
1928	„В царството на розите“	документален
1936	„Грамада“	също сценарист
1939	„Настрадин Ходжа и Хитър Петър“	също сценарист