Александър Вутимски

Александър Коцев Вутов, с псевдоним Александър Вутѝмски, е български поет,^[1] сред първите автори на творби с хомосексуална тематика и естетика в българската поезия.^[2]

Александър Вутимски
български поет
Роден	Александър Коцев Вутов 30 юли 1919 г. Своге, България
Починал	23 септември 1943 г. (24 г.) Сурдулица, Сърбия
Учил в	Софийски университет
Литература
Псевдоним	Александър Вутимски, Ал. Вутов, Ал. Коцев, Ал. Вълканов
Жанрове	стихотворение, есе, повест

Биография

Вутимски е роден в Своге и до 10-годишна възраст живее в родния си град. След загубата на близките си – майка, баща, двама братя, – починали в продължение на една година от туберкулоза, се премества в София. Отначало живее при сестра си, която също умира от туберкулоза през 1937 година, а после при единствено оцелелия си брат Кирил. В 1937 година завършва Първа софийска мъжка гимназия. От 1938 година учи класическа филология в Софийския университет, но заболява от туберкулоза и след една година прекъсва учението си. В периода 1939 – 1943 година сътрудничи на списание „Златорог“. Лекува се безрезултатно в различни санаториуми в страната, от пролетта на 1941 година – в санаториума на Сурдулица. Умира на 23 септември 1943 година.^[1]

Литературната награда „Александър Вутимски“ се връчва в негова памет.

Творчество

Паметник на А. Вутимски в Своге

Първото му отпечатано стихотворение е „Пак самичко“^[3] от 1935 година, но първият му сериозен поетически дебют е стихотворението „Улицата“^[4] Началните творчески изяви на Вутимски са свързани с ученически и други леви издания – „Ученически подем“, „Звън“, „Светлоструй“, „Трезва младеж“ и др. Участва заедно с Александър Геров, В. Осиковска, Л. Йорданов и Ем. Манов в издадения от тях литературен сборник „Праг“ (1938); като студент – в литературен сборник „Жажда“ (1939). Публикува и в „Млад кооператор“, „Кооперативна просвета“, „Росица“, „Вестник на жената“; подписва се Ал. Вутов, Ал. Коцев, Ал. Вълканов. От май 1939 година редовно сътрудничи в издаваното от Владимир Василев списание „Златорог“, където са публикувани най-значителните и най-зрелите стихотворения на поета, подписани с псевдонима Александър Вутимски.^[1]

Вутимски е сред първите автори на творби с хомосексуална тематика и естетика в българската поезия.^[2]

Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка; остава неиздадена и художествената му проза, запазена в машинописен препис – 15 кратки есета, писани през 1941 – 1943 г. – „За простотата“, „За силата“, „За парите“, „За радостта“, „За красотата“, „За равенството“, „За най-смирените“.^[1]

През 2020 година излиза двуезичното издание „Синьото момче“, като стиховете в него са преведени на испански език от Марко Видал.^[5][6][7]

Памет

През 2006 година община Своге и Съюзът на българските писатели учредяват в негова памет литературната награда „Александър Вутимски“

Съчинения

• Стихотворения, 1960
• Избрани произведения, 1970
• Избрани произведения, 1979
• Не съм затворен кръг, 1983, изд. „Христо Г. Данов“
• Сатурнов пръстен. Избрани стихотворения, изд. „Сребърен лъв“, 1994
• Синьото момче разказва..., УИ „Св. Климент Охридски“, 2002
• Скитникът и враните, изд. „Захарий Стоянов“, 2005
• Опушена спирка, изд. „Верен“, 2008
• El muchacho azul/Синьото момче (двуезично издание на български и испански), 2020

Библиография

• Сугарев, Едвин. (2009) Поезията на Александър Вутимски: паралелни прочити. София: изд. Алтера. ISBN 978-954-9757-22-4