Александър Грозев

Александър Димитров Грозев е български киновед, кинокритик и преподавател (проФесор).

Александър Грозев
български кинокритик и преподавател
Роден	18 април 1945 г. (80 г.) София, Царство България
Научна дейност
Област	Изкуствознание
Семейство
Съпруга	Весела Зарева

Биография

Роден е на 18 април 1945 година в София. Завършва Държавния институт по кинематография (на руски: Всесоюзный государственный институт кинематографии (ВГИК) в Москва (СССР).

В периода 1984 – 1990 г. Грозев е агент на Шесто управление на Държавна сигурност под псевдонима Пеев.^[1] От 1984 до 1992 г. е главен редактор, а след това и директор, в Българската национална телевизия, където е водещ на рубриката „Десета муза“.

Грозев преподава кинокритика в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. През 1991 г. е един от основателите на катедрата „Телевизионно и киноизкуство“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“, където се изучава режисура, операторство, монтаж. През 2003 – 2009 година е изпълнителен директор на Националния филмов център. Той е сред създателите и дългогодишен художествен директор на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“. Представител на България в програмата „Медиа“ и „Медиа плюс“. Изнасял е лекции в Германия, Русия, Полша, Украйна и САЩ. Има издадени книги в Русия и Великобритания, както и публикации в специализирани чужди издания. Многократно е участвал като член и председател на жури на големи международни и наши кинофестивали. 

Автор е на множество книги, изследвания и статии, свързани с историческия път на българското и световното кино.

Семейство

Женен е за режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.), дъщеря на литературоведа Пантелей Зарев.

Библиография

• „Златан Дудов“ (1971).
• „Посланици в тенекиени кутии“. София: Наука и изкуство, 1972.
• „Българският филм и критиката“. София: Наука и изкуство, 1974.
• „Всеволод Пудовкин – теоретични идеи и възгледи“. София: Наука и изкуство, 1977, 130 с.
• „Михаил Ром“ (1981).
• „Александър Довженко“ (1984).
• „Началото. Из историята на българското кино 1895-1956“. София: БАН, 1985, 182 с.
• „Български игрални филми. Анотирана илюстрована филмография“ (предговор, ч. I-II), (1987-1988).
• „Чарли Чаплин – живот и творчество“. София: Петър Берон, 1990, 200 с.
• „Киното в България“ – I част (1897-1956). Велико Търново: Фабер, 2011, 488 с.