Александър Самарджиев (Просечен)

Александър Димитров Самарджиев е български офицер, полковник.

Тази статия е за военния деец от Просечен. За дееца на Македонските братства от Солун вижте Александър Самарджиев (Солун).

---

Александър Самарджиев
български офицер
Роден	15 март 1879 г. Просечен, Османска империя
Учил в	Национален военен университет
Награди	Военен орден „За храброст“

Биография

Александър Самарджиев е роден на 15 март 1879 година в драмското село Просечен, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Завършва Военното училище в София през 1902 година. Служи в Шести пехотен полк, след което е помощник-началник на Разузнавателната секция при Щаба на армията. В 1907 година завършва Торинската военна академия.^[1] Самарджиев е първият български военен аташе в Румъния, назначен на 1 ноември 1913 година.^[2] Във времето на Първата световна война изгражда и развива агентурна разузнавателната мрежа в Румъния.^[3] За бойни отличия и заслуги във войната е награден с два ордена „За храброст“, IV степен.^[4]

От 27 до 30 септември 1923 година заедно с Анри Цолингер и Симеон Радев е делегат на Международния масонски конгрес в Женева.^[5]

На 22 юли 1926 година на длъжността първи секретар на българската легация в Рим встъпва о. з. полковник Александър Самарджиев, който към този момент е преподавател във Военното училище.^[6] Малко по-късно, със строго поверителна заповед № 187а от 13 октомври 1927 година на министъра на войната, е оформено същинското служебно положение на запасния офицер – Самарджиев е командирован в Рим, за да изпълнява длъжността военен аташе под формата на цивилен дипломат. Тези свои задължения в Рим Самарджиев изпълнява до 1930 година.^[7]