Александър Станоев

From Wikipedia, the free encyclopedia

Александър Станоев
Remove ads

Александър Станоев Абаджиев с псевдоним Кай[1] е български революционер, ръководител на Тиквешкия революционен район и член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3][4]

Бързи факти Роден, Починал ...
Remove ads

Биография

Александър Станоев е роден в Неготино, тогава в Османската империя през май 1881 година.[5] Завършва основното си образование и I клас в родния град.[2] След това завършва III клас в българското педагогическо училище в Скопие,[3] и постъпва в класическия отдел българската мъжка гимназия в Солун, където става член на революционния кръжок.[6] Завършва гимназия в 1900 година в Битоля, където в 1899 година е преместен класическият отдел на Солунската гимназия.[5][3]

След завършването на гимназията отхвърля предложението на родителите си да продължи образованието си,[6] както и предлаганото му учителско място във Велес и става български учител в село Бегнище, тъй като то е важен пункт на революционната организация.[3][4] С благия си характер Станоев печели почва за организацията, като същевременно внася ред в организационния живот. Съученикът му Христо Силянов пише за него: „Милият, жизнерадостният, ангелски невинният Сандо, с чудната детска усмивка и с тънкия, звънлив гласец.“[3]

След разкритията на Солунската афера в 1901 година, при която в Тиквеш са арестувани 32 души и изтезавани 111,[4][3] Станоев заедно с Атанас Консулов бягат от Бегнище в Неготино. Консулов отива да види семейството си и е заловен от прочутия главорез Арапа и подложен на мъчения издава Станоев. Войска обсажда къщата на Станоев, той се опитва да избяга, но като не успява стреля в слепоочието си но оцелява. Тежкоранен е отнесен в Кавадарци, където в Тейковткия хан е лекуван от лекаря Темистокъл, който устоява на натиска на местните бегове да го отрови и го предупреждава да се пази. Осъден е на 101 година затвор и през Едикуле в Солун заминава за Подрум кале.[3]

Получава амнистия през 1903 година при Пъдарските реформи, завръща се в Неготино като учител и оглавява околийския комитет[3][5] заедно с Борис Филипов.[6] По настояване на властите е уволнен като учител и се отдава единствено на революционна дейност.[4] Макар и с повредено око, участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година в Тиквеш.[6] В 1904 и 1905 година продължава да развива революционна дейност в Тиквеш.[4]

В 1905 година, поради опасност от арест, се премества в Солун и е избран за член на Централния комитет на ВМОРО.[4][6][3] Като прикритие се записва ученик във френския лицей.[4] След Мацановата афера в 1906 година заедно с Георги Мончев се установява в София. Старата му рана се отваря и той заминава на лечение във Виена, Австро-Унгария, където му е направена сполучлива операция, но той пада от леглото и умира[6][3] на 22 ноември (9 ноември стар стил) 1907 година.[5][4][7]

Негов по-малък брат е революционерът Петър Станоев.[8]

Remove ads

Спомен

Thumb
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Станоев (13-и във втората колона)

След Междусъюзническата война и Тиквешкото въстание в 1913 година цялото му семейство, без най-малкия му брат Петър, е избито от сръбската армия,[3] а къщата им, разположена срещу днешната общинска сграда, запалена. Разстреляни са брат му Георги заедно със съпругата му и тримата им сина, таткото му Станоя и чиракът в семейния им дюкян.[9]

Станоев оставя много добри спомени у съратниците си. Георги Баждаров си спомня за него:

„ В неговата възторжена душа имаше любов за всички земни твари: Искам да прегърна целия свят! Защо има зло в света, когато всички могат да бъдат добри? Той бе обикнал природата с всичките и създания и в най-разнообразните и прояви. Неговият мироглед беше пантеистичен, пропит от известен мистицизъм. Александър Станоев бе поет по душа и сърце.[4] “

Таско Кочерински казва „такива хора като него само по един на сто години се раждат“, Иван Харизанов го нарича „най-интелигентният, свободомислещ, с широк замах“, „Петър Попарсов“ казва: „Алекандър Станоев беше обичан от другарите до обожаване. Не съм срещал в живота си по-кристална душа“, а писателят и революционер Антон Страшимиров го нарича „най-достойният заместник на Гоце Делчев“.[3]

След освобождението на Вардарска Македония през април 1941 година, училището в Неготино получава името „Александър Станоев“. След установяването на комунистическата власт в 1944 година, то е прекръстено на „Страшо Пинджур“.[9]

Remove ads

Външни препратки

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads