Алки Кириакиду-Несторос

Алки Кириакиду-Несторос (на гръцки: Άλκη Κυριακίδου-Νέστορος) е видна гръцка фолклористка, етноложка, историчка и университетска преподавателка от Македония.

Алки Кириакиду-Несторос Άλκη Κυριακίδου-Νέστορος
гръцка фолклористка и историчка
Родена	1935 г. Солун, Гърция
Починала	29 септември 1988 г. (53 г.) Солун, Гърция
Учила в	Солунски университет
Работила в	Солунски университет
Научна дейност
Област	история, фолклор
Повлияна	Клод Леви-Строс
Семейство
Баща	Стилпон Кириакидис

Биография

Родена е в 1935 година в македонския град Солун,^[1] Гърция, като трета дъщеря в семейството на видния етнолог Стилпон Кириакидис.^[2] Учи социология и фолклористика в Солунския университет „Аристотел“, който завършва в 1958 година. В учебната 1956/1957 година учи със стипендия в Пенсилванския университет. След това преподава в частно училище. В 1960 година става асистент в катедрата „Религия, частен живот и фолклор на древните гърци“. В 1965 година защитава докторска дисертация за традиционните тъкани в Македония и Тракия. В 1966 година получава стипендия за учене в Париж, където попада под силното влияние на Клод Леви-Строс.^[2] След завръщането си в Гърция преподава фолклор в Солунския университет „Аристотел“ като асистент, а от 1976 година е редовен преподавател. По време на управлението на военната хунта в Гърция е временно отстранена от поста и работи като учителка в системата на средното образование.^[2]

Изследва основно традиционната култура и е авторка на много научни трудове. Превежда на гръцки и няколко произведения на Клод Леви-Строс.^[3] Умира от рак на 29 септември 1988 година в Солун.^[4] Женена е за Стелиос Нестор и има син.^[2] Една година преди смъртта си в 1988 година дарява личния архив и библиотеката на баща си на Философския факултет на Солунския университет.^[5]

Библиография

• Ο Claude Levi-Strauss και το έργο του
• Τα υφαντά Μακεδονίας και Θράκης, докторска дисертация (ΕΟΜΜΕΧ 1965, ΕΟΕΧ 1983^[6])
• Η Λαογραφία στη σύγχρονή της προοπτική (1972, 1975)
• Η οργάνωση του χώρου στον παραδοσιακό πολιτισμό (1973, 1975)
• Σημάδια του τόπου (1974, 1975)
• Λαογραφικά Μελετήματα Ι (1975)
• Η θεωρία της ελληνικής λαογραφίας. Κριτική Ανάλυση (1978)
• Λαογραφικά Μελετήματα ΙΙ (1979)
• Λαϊκή και Λόγια Παράδοση (1981)
• Οι Δώδεκα Μήνες: Τα Λαογραφικά (1982)
• Προφορική Ιστορία και Λαογραφία (1982)
• Ιστορία, Προφορική Ιστορία, Ανθρωπολογία και Λαογραφία (1983)
• Τρεις γενιές προσφύγων της Μ. Ασίας, η σημασία της προφορικής τους μαρτυρίας (1985)