Анастас Капричов
български революционер From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Анастас Наумов Капричов или Капричев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография
Роден е в 1880 година[3] в Охрид, тогава в Османската империя.[1] Остава неграмотен и работи като хлебар.[2] Включва се дейно в националноосвободителни борби на българите в Македония и влиза във ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година и е ранен.[1]
В началото на 1912 година заминава за Америка, но при избухването на Балканската война в 1912 година се връща и е доброволец в македоно-одринското опълчение на Българската армия.[1] Зачислен е в 3-та рота на 10-а прилепска дружина на опълчението.[2] Участва в сраженията при Картал тепе, Шаркьой, Султан тепе.[1] Ранен е при Султан тепе по време на Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година.[2][1] Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[2][1]
След войната се завръща в родния Охрид. Като български деец е тормозен от сръбските власти.[1]
На 18 февруари 1943 година, като жител на Охрид, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Remove ads
Вижте също
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads