Андроник Палеолог (син на Мануил II)

Андроник Палеолог (на средногръцки: Ανδρόνικος Παλαιολόγος) е византийски принц и деспот – последен византийски управител на Солун от 1408 до 1423 г.

Андроник Палеолог Ανδρόνικος Παλαιολόγος
Роден	1400 г. Монемвасия, Гърция
Починал	1429 г. (29 г.) Солун, Венецианска република
Религия	православие
Семейство
Род	Палеолози
Баща	Мануил II Палеолог
Майка	Елена Драгаш
Братя/сестри	Димитър Палеолог Йоан VIII Палеолог Константин XI Палеолог Тома Палеолог Теодор II Палеолог
Андроник Палеолог в Общомедия

Андроник Палеолог е син на византийския император Мануил II Палеолог и съпругата му Елена Драгаш. Негов дядо по майчина линия е велбъждкият деспот Константин Драгаш. Сред братята му са императорите Йоан VIII Палеолог и Константин XI Палеолог, както и Теодор II Палеолог, Димитър Палеолог и Тома Палеолог, които управляват като деспоти в Морея.

Като дете Андроник оцелява от болестта, която убива по-големия му брат Константин и две техни сестри. Той никога не се възстановява напълно, оставайки в лошо здравословно състояние до края на живота си, като в крайна сметка развива неизвестна, но тежка болест, вероятно проказа или подагра. Когато е само на осем години, баща му го провъзгласява за деспот и го назначава за управител в Солун, където той наследява своя починал братовчед Йоан VII Палеолог. Тъй като е още непълнолетен, първите години на управлението на Андроник там – докъм 1415/1416, преминават под наместничеството на генерал Димитрий Ласкарис Леондарис.

Андроник (вторият отдясно) с родителите и братята си

След като Йоан VIII поема управлението в Константинопол през 1421 г., Византийската империя се сблъсква с все по-враждебната Османска империя. Константинопол е нападнат от османците през 1422 г., а Солун е подложен на продължителна обсада през 1422 – 1423 г. Под обсада и във все по-лошо здраве Андроник започва дипломатически преговори за предаването на града на Република Венеция. Въпреки че няма подкрепата на цялото население и среща съпротивата на Църквата, която няма доверие на латините, преговорите на довеждат до разполагане на венециански войски в града през 1423 г. Предаването на Солун на Венеция допринася за избухването на първата от поредицата войни между Венеция и Османската империя, която в крайна сметка превзема Солун през 1430 г.

Съдбата на Андроник след предаването на Солун е неясна, а сведенията за негов в източниците са противоречиви. Съвременният му венециански Кодекс на Морозини споменава заговор, ръководен от Андроник, за предаване на Солун на турците. Заговорът е разкрит през ноември 1423 г., след което Андроник и неговите привърженици са заточени – деспотът е изпратен в Навплио в Морея, а неговите поддръжници в Сития на остров Крит, в Андрос и на други места.^[1] Според гръцкия учен Апостолос Вакалопулос,^[2] този заговор може да е идентичен със затварянето на четирима видни аристократи начело с някой си Платискалит за връзката им с османците, както се съобщава от византийския историк Дука. Те са заточени първо на остров Крит, а след това – във Венеция и Падуа.^[3] Византийските източници не споменават участието на Андроник в заговор и му приписват различна съдба: Лаоник Халкокондил съобщава, че Андроник заминава за Мантинея в Морея, където починал; Теодор Спандунис пише, че Андроник е отплавал за Венеция, но е починал по време на пътуването си; Сфранцес твърди, че той е станал монах в константинополския манастир Пантократор, където починал през 1429 г. и бил погребан до баща си; редица други източници, включително Псевдо-Сфранц, твърдят, че той е станал монах в Атон, или по-специално в манастира Ватопед, където починал.^[4]

Предци