Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония или АСНОМ е свикано на 2 август (дата, съвпадаща с датата на избухването на Илинденско-Преображенското въстание) 1944 година в манастира „Прохор Пчински“, в българската окупационна зона в Югославия. Подготовката за това се извършва в периода ноември 1943 – август 1944 година от Инициативния комитет за свикване на АСНОМ[1]. АСНОМ се самообявява за: „врховно, законодавно, претставничко и извршно тело и највисок орган на државната власт на Демократска Македонија“, без да има широката подкрепа и даден мандат от населението.
АСНОМ се свиква по инициатива на Югославската комунистическа партия.[2]
Remove ads
Първо заседание на АСНОМ
Свиканото събрание взема решение за провъзгласяването на македонска държава и приемане като официален в нея на македонския език, като на македонските граждани са гарантирани равни права независимо от тяхната етническа принадлежност. Президиумът на АСНОМ изпълнява функцията на управителен орган. Председател на АСНОМ е Методи Андонов-Ченто. Целта на Ченто е да създаде повторно обединена напълно независима Македония или република в състава на Нова комунистическа Югославия. Идейни противници на Методи Андонов са Светозар Вукманович-Темпо (пратеник на Тито) и Лазар Колишевски (водач на новообразуваната югославска Македонска комунистическа партия). Един от участниците в АСНОМ е и Киро Глигоров, първият президент на независима Република Македония.
В качеството си на самообявила се за върховна представителна и изпълнителна институция, АСНОМ взема решение за включването на Вардарска Македония като федерална държава в рамките на Югославската федерация. Събранието излиза с манифест, с който описва положението на Вардарска Македония в рамките на Кралство Югославия като колониално, преди да обяви „братството и съюза“ с останалите народи на Нова Югославия. На заседанието присъства Светозар Вукманович-Темпо, представителя на Главния щаб на Сърбия Живоин Николич – Бърка, и американската и английската военна мисия в Югославия.[3] Според различни изследователи заседанието е силно манипулирано от проюгославските представители, а отсъствието на повече от 50% от избраните делегати го прави нелегитимно.[4] Като делегати на това заседание се избрани 116 души, но на заседанията участват едва 60 от тях. Освен това събранието заседава на сърбизираната през 19 – 20 век територия на Мала Шумадия, останала след войната на територията на Народна република Сърбия.
Резултат от заседанието е публикуването на Манифеста на АСНОМ, който вкарва новосформираната Народна република Македония в Югославия.[5]
Remove ads
Второ заседание на АСНОМ
След изтеглянето на германците от територията на Македония през ноември, между 28 и 30 декември 1944 година в Скопие се провежда Второто заседание на АСНОМ, известно още като Първо извънредно заседание. Освен другите делегати присъстват и председателят на Националния комитет за освобождение на Югославия Едвард Кардел, Димитър Влахов, Светозар Вукманович-Темпо, председателят на ОФ – Добри Терпешев и представителят на съветската мисия майор Инков и англо-американската военна мисия. На заседанието се взема решение за създаване на извънреден съд за съдене на „сътрудниците на окупатора, които са обругали македонското национално име и македонската чест“.[6] Отделно от това се взема решение за основаване на Стопанска банка на Македония.
Remove ads
Трето заседание на АСНОМ
Третото заседание на АСНОМ, още Второ извънредно събрание, се провежда между 14 и 16 април 1945 година. На събранието се решава да бъдат отнети изпълнителните функции на Президиума на АСНОМ, като те са предадени на Събранието на Социалистическа република Македония, което е избрано на 16 април с председател Лазар Колишевски. В структурата на Събранието са избрани няколко комитета и се решава АСНОМ да продължи да работи като Народно събрание на Македония.
Вижте също
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads