Антонио Скурати

Антонио Скурати (на италиански: Antonio Scurati) е италиански академик, журналист и писател на произведения в жанра исторически роман, биография, публицистика и документалистика.^{[1][2][3][4][5]}

Антонио Скурати Antonio Scurati
Антонио Скурати, 2016 г.
Роден	25 юни 1969 г. (56 г.) Неапол, Италия
Професия	писател, журналист
Националност	Италия
Активен период	2002 –
Жанр	драма, исторически роман, биография, документалистика
Известни творби	поредица „Мусолини“
Награди	„Стрега“ награда за европейска книга
Уебсайт	antonioscurati.com Страница в IMDb
Антонио Скурати в Общомедия

Биография и творчество

Антонио Скурати е роден на 25 юни 1969 г. в Неапол, Италия.^[3] Следва философия в Миланския университет, а после продължава обучението си във Висшата школа за социални науки в Париж.^[5] По-късно получава докторска степен по теория и анализ на текст в Университета на Бергамо.^[4]

След дипломирането си работи като преподавател в Бергамо, където координира център за изучаване на езиците на войната и насилието.^[4] В Бергамо преподава и теория и елементи на телевизионния език.^[3] През 2005 г. става научен работник в областта на киното, фотографията и телевизията.^[2] През 2008 г. се премества в университета IULM в Милано, където е доцент преподавател и провежда семинар по творческо писане и семинар по устна реч и реторика.^[2][4]

Първият му роман „Тъпият звук на битката“ е издаден през 2002 г., който преработва през 2006 г През 2003 г. е публикувано есето му „Война. Разкази и култури в западната традиция“, което е финалист за наградата „Виареджо“. Романът му „Оцелелият“ от 2005 г. получава наградата „Кампиело“ и наградата „Пиза“ за национална литература.^[3] През 2006 г. е публикувано есето му „Литературата на неопитността. Писане на романи във времето на телевизията“ – размисъл върху медиите, дадаизма, литературата и хуманизма.^[2]

Негови статии и колони са публикувани в седмичното издание „Интернационале“ и в ежедневника „Стампа“.^[3] През 2007 г. е издаден историческия му роман „Романтична история“, който получава наградата „Мондело“.^[4] През същата година той продуцира документален филм, който изследва темите за любовта в съвременното италианско общество и продължава разследването, проведено от режисьора Пиер Паоло Пазолини във филма му „Любовни срещи“ (1965).^[5] През 2009 г. е издаден романът му „Детето, което мечтаеше за края на света“, който смесва реалност и измислица, и е яростна критика на масмедиите и информациония медиен бизнес като цяло. През 2010 г. е издаден сборникът му „Годините, които не живеем. Време за новини“, който съдържа негови статии по съвременни теми от престъпността, политиката и текущите събития. През 2015 г. е издаден биографичния му роман „Най-хубавото време в живота ни“, който е посветен на живота на писателя Леоне Гинзбург.^[5] Романът получава наградата „Виареджо“.^[2] През 2019 г. започва да пише като колумнист за вестник „Кориере дела Сера“.^[5]

През 2018 г. е издаден първият му роман „Мусолини. Синът на века“ от поредицата „Мусолини“.^[2] Историята за Бенито Мусолини започва от 23 март 1919 г., деня, в който е основан Италианският съюз на борбата и завършва с речта на Мусолини пред Камарата на депутатите на 3 януари 1925 г., с която официално създава Италия като диктатура след политическата криза, причинена от убийството на Джакомо Матеоти.^[1] Романът става бестселър, публикуван е в над 40 страни по света и получава престижната награда „Стрега“.^[3] По романа е направен едноименен телевизионен сериал с участието на Лука Маринели в ролята на Мусолини. Вторият роман от поредицата за Мусолини, „Мусолини. Човекът на провидението“, получава наградата за европейска книга за 2022 г.^[2][5]

Антонио Скурати живее в Милано.

Произведения

Самостоятелни романи

• Il rumore sordo della battaglia (2002)^[2][4][5]
• Il sopravvissuto (2005)
• Una storia romantica (2007)
• Il bambino che sognava la fine del mondo (2009)
• La seconda mezzanotte (2011)
• Il padre infedele (2013)
• Il tempo migliore della nostra vita (2015)

Поредица „Мусолини“ (Mussolini)

1. M. Il figlio del secolo (2018) – награда „Стрега“^[2][4][5]
   Мусолини. Синът на века, изд.: „Унискорп“, София (2021), прев. Тонина Манфреди
2. M. L'uomo della provvidenza (2020) – награда за европейска книга
3. M. Gli ultimi giorni dell'Europa (2022)

Документалистика

• Guerra. Narrazioni e culture nella tradizione occidentale (2003)^[2][5]
• Televisioni di guerra. Il conflitto del Golfo come evento mediatico e il paradosso dello spettatore totale (2003)
• La letteratura dell'inesperienza. Scrivere romanzi al tempo della televisione (2006)
• Gli anni che non stiamo vivendo. Il tempo della cronaca (2010)
• Letteratura e sopravvivenza. La retorica letteraria di fronte alla violenza (2012)
• Dal tragico all'osceno. Raccontare la morte nel XXI secolo (2016)

Екранизации

• ?? M. Il figlio del secolo – тв сериал, 8 епизода, с Лука Маринели