Антони Траянов

Антони Кирилов Траянов (Чичо Тони) (1938 – 2013) е български художник, аниматор, сценарист и режисьор, известен с работата си над рубриката Лека нощ, деца на Българската национална телевизия, както и в тандем с Доньо Донев над „Тримата глупаци“, „Умно село“ и др. Преди 1989 г. носи името Антон Траянов. ^[1]

Антони Траянов
Български художник – аниматор и карикатурист
Роден	25 януари 1938 г. София, Царство България
Починал	25 февруари 2013 г. (75 г.) София, България
Националност	България
Академия	Художествена академия в Белград
Професия	Киноцентър в Бояна, Студия за анимационни филми „София“, ВИТИЗ (НАТФИЗ), НБУ
Известни творби	Тримата глупаци

Биография

Траянов е роден на 25 януари 1938 г. в София. Завършва гимназия в София през 1956 г. и през 1956 – 1957 следва графика в Художествената академия в Белград, СФРЮ^[2]. От 1958 до 1990 г. работи с прекъсвания в Отдела за мултипликационни филми на Киноцентъра в Бояна и в Студията за анимационни филми „София“. Бил е преподавател по анимация във ВИТИЗ (НАТФИЗ) и Нов български университет (дисциплини „Въведение във визуалните изкуства“ и „Класическа анимация“). Преди 1989 година е заставен да носи името Антон, за да не звучи името му италиански^[3]. За период от три години между 1976 и 1980, след обтягане на отношенията му с Доньо Донев и с ръководството на студията за анимационни филми, е уволнен дисциплинарно и работи като строител^[3].

Антони Траянов умира на 25 февруари 2013 година. Траянов има дъщеря и син. Валентина Траянова, пърформанс артист, живее във Франция. Синът му – Кирил Траянов, е шампион по екстремно каране на кънки, живее в България.

Филмография

Анимационният стил на Траянов е характерен с непрекъснатата си визуална динамика^[4]. Редица анимационни филми по които той работи са удостоени с международни награди. Сред тях са „Маргаритката“, „Басня“, „Веселяци“, поредицата „Тримата глупаци“, „Умно село“, и др.

Филми на Антони Траянов като аниматор

заглавие	година
Маргаритката	1965
Недовършеният	1966
Пътешествие в космоса	1966
Хепи енд	1969
Веселяци	1969
Дяволът в черквата	1969
Петльовата пара	1970
Тримата глупаци	1970
Наследници	1970
Малкия и големия	1970
Чудното захарно петле	1971
Малка дневна музика	1971
Тримата глупаци – ловци	1972
Умно село	1972
Тримата глупаци и автомобилът	1973
Де факто	1973
Тримата глупаци и кравата	1974
Музикалното дърво	1976
Тримата глупаци – педагози	1980
Дъга	1981
Близката далечина	1981
Гледна точка	1983
Пардон	1984
Най-страшният	1985
Победителят	1985
Нарекохме ги Монтеки и Капулети	1985
Покана за дуел	1986
Прастара история	1986
Съучастниците	1987
Котаракът Феликс	1988
Лесничей и бракониер I	1988
Тримата глупаци в бита и спорта (епизоди)	1993
Феър плей	1995
Децата на кондора	1996

Лека нощ, деца

През 1975 – 1976 година Траянов работи с режисьора Августина Василева в един от двата творчески екипа, на които БНТ поверява цветните заставки на рубриката Лека нощ, деца. Заедно разработват пет от най-популярните версии на анимационните миниатюри. Част от сюжетите съдържат препратки към случки от живота на аниматора^[1][3].

Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС

През 2013 г. се състои премиерата на „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ – документален филм на Весела Казакова и Мина Милева за работата на Траянов. Филмът предоставя детайли около живота му чрез интервюта със самия него и негови съмишленици, поставяйки събитията в контекста на комунистическа България по това време.

Антони Траянов умира преди филмът да е завършен.

Филмът получава международно признание и награди^[5] от международни фестивали за независимо кино, включително Royal Reel Award 2015 на Канадския международен филмов фестивал, Награда за най-добра режисура на Фестивала на независимото кино в Берлин, както и Бронзова палма на Mеждународния филмов фестивал в Мексико. В България филмът предизвиква острата реакция^[6][7] на Съюза на българските филмови дейци и опит за цензура^[8] с мотив „уронване престижа на легендарния режисьор и аниматор Доньо Донев“. В официално становище от управителния съвет на съюза отричат верността на твърдението че е налице опит за цензура.^[9]