Аполония Понтийска

Аполония (на гръцки: Απολλωνία) е древното гръцко име на съвременния Созопол - най-старият български град по Черноморието. Има останки от жилища, съдове и оръдия на труда още от дълбока древност. Смята се, че селище по тези земи е имало от IV-III хилядолетие преди Христа.

Вижте пояснителната страница за други значения на Аполония.

---

Аполония Понтийска
Местоположение
Аполония Понтийска Местоположение в Созопол 42.4248, 27.6958
Страна	България
Област	Област Бургас
Археология
Вид	Град
Епоха	Античност
Аполония Понтийска в Общомедия

Римските селища в района на Бургаския залив

Теракотен релеф в Лувъра, намерен от Дегран 1904 в Созопол.

През 610 година преди новата ера милетски гърци се преселват на мястото на старото тракийско селище. Те основават елинска колония (полис) наречена Аполония Понтика (гръцки: Απολλωνία η Ποντική). Тъй като в древността са съществували много градове с това име, те са имали и пояснителен епитет. Градът се превръща във важен пристанищен и търговски център, който поддържа връзка с големите центрове на Елада: Коринт, Атина, островите Лесбос, Родос и други. Самата Аполония Понтика е богата на солни залежи, които успешно продава.

Градът отново е в подем от IV век. Оттогава носи името Созополис, което значи „град на спасението“. Влиза в териториите на българската държава чак през 812 година, по време на управлението на хан Крум.

От периода XVIII – XIX век се запазват много къщи и църкви, направени от камък и дърво. Те създават емблематичния архитектурен облик на града. Старите икони и изящните дърворезби по иконостасите са сред забележителните творения от това време.

Гръцкото население от тези земи се изселва през през 20-те години на 20 век и създава село, наречено Созополи на полуостров Халкидики в Гърция.

Старата част на града е запазена и до днес. Има останки от крепостната стена на античния полис Аполония. Крепостта е строена в средата на V век по време на управлението на император Анастасий. Може да се види и древната арка на града.

Ежегодните Празници на изкуствата, провеждани в Созопол, също носят името „Аполония“.

Създаване и история

Градът е древногръцка колония, основана от преселници от древногръцкия град Милет на малоазийското гръцко крайбрежие. Гражданите на Милет избират философа Анаксимандър за основоположник на Аполония.^[1] Легенда разказва, че финикийски моряци препоръчали мястото като най-защитеното пристанище по бреговете на Западното Черноморие. Градът е в близост до териториите на тракийските племена скирмиади и нипсеи.

Името произлиза от бог Аполон (покровител на изселниците), на когото е посветен храм в града, известен с колосалната 13-метрова статуя на бога, дело на скулптура Каламид. Градът е завладян от римляните през 72 година преди новата ера. Те разрушават крепостната стена и ограбват града. Пълководецът Марк Теренций Варон Лукул отнася статуята на бог Аполон в Капитолия, Рим. Тогава Римската империя присъединява Западното Черноморие към територията си.

Храмовете на града са се намирали на полуострова, който дълго време беше военноморска база, поради което античните паметници са безвъзвратно унищожени. Десетилетия наред се провеждат разкопки на античния некропол в Созопол, които всяка година откриват множество антични вази, предмети от скъпоценни метали и други важни находки за античната археология. В Созопол се провеждат и подводни разкопки.