Арабски цифри

From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Арабски цифри е традиционното название на десетте знака 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9, които се използват за записване на числа в позиционна десетична бройна система.

Арабските цифри

Кратка история

Те идват от хиндо-арабската бройна система, разработена от индийски математици, приложена от персийски математици и предадена по-нататък на арабите на Запад. Оттам е пренесена в Европа през Средновековието, около X век.

През XII век е преведено от арабски на латински известното съчинение „За смятането с използване на индийски цифри“ на Мохамед ибн Муса ал-Хорезми. В това си съчинение Ал Хорезми описва позиционния принцип за записване и смятане с числа.[1]

Малко по-късно, през 1202 г., италианският математик Леонардо Фибоначи, изучавал през периода 1192 – 1200 г. математика в Алжир и други арабски страни, отново привлича вниманието на европейците към арабските числа. Той написва книгата „Liber abaci“, в която, подобно на Мохамед ал Хорезми, описва позиционния принцип и използва цифрите от 0 до 9. Той изрично отбелязва, че тези цифри произхождат от Индия. Самите араби също твърдят, че произходът им е индийски. Въпреки това обаче европейците започват да ги наричат арабски, с което название са се наложили и утвърдили в Европа и Америка. Цифрите претърпяват редица промени, докато добиват окончателния си вид през XV век. За това значително допринася въвеждането на печатните букви.

Remove ads

Вижте също

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads