Аристофан

Аристофан (на старогръцки Ἀριστοφάνης) е древногръцки драматург, автор на комедии и един от най-ярките автори на политическа сатира, известен и като „Бащата на комедията“^[1]. Едни от най-знаменитите му произведения са Птиците и Облаците.

Аристофан Ἀριστοφάνης
древногръцки комедиограф
Роден	около 445 г. пр.н.е. Древна Атина
Починал	385 г. пр.н.е. (60 г.) Древна Атина
Работил	драматург, поет
Литература
Период	427 – 386 г. пр.н.е.
Жанрове	комедия
Направление	староатическа комедия
Дебютни творби	Пируващите (поставена през 427 г. пр.н.е.)
Известни творби	Облаци (423 г. пр.н.е.) Осите (422 г. пр.н.е.) Птиците (414 г. пр.н.е.) Лизистрата (411 г. пр.н.е.) Жабите (405 г. пр.н.е.) Жените в Народното събрание (392 г. пр.н.е.)
Повлиян	Пиндар Еврипид Сократ
Повлиял	Жан Расин Йохан Волфганг фон Гьоте
Семейство
Баща	Филип
Майка	Зенодора
Деца	Филип и Арар
Уебсайт	Страница в IMDb
Аристофан в Общомедия

Биография

Датите на раждането и смъртта на Аристофан не са известни с точност, но са определени приблизително по данни от неговите произведения и други източници. В древността се оспорва атинският произход на Аристофан, като според различни източници той е роден на Родос, в Егина и дори в Египет. В същото време запазени надписи казват, че той е бил пълноправен гражданин на Атина. Той е син на Филип и принадлежи на дема Кидатенайон. В по-късен, но вероятно достоверен източник, майка му е наречена Зенодора. Аристофан има поне двама синове – Филип и Арар – и двамата комически поети. Понякога се споменава и още един син, Никострат или Филетър, също комедиограф. Не се знае кое име е правилно и напълно възможно всъщност синовете му да са били четирима.

Аристофан е автор на поне 40 пиеси, 11 от които са запазени до днес. Това са единствените напълно запазени примери на старата атическа комедия, въпреки че са оцелели и значителни фрагменти от пиеси на Кратин и Евполид. Пиесите на Аристофан са писани за двата големи атински фестивала – Дионисии и Ленеи. Аристофан живее по времето на Пелопонеските войни и на политическите битки около и след тях. Много от пиесите му имат политически характер и често осмиват известни атиняни и тяхното поведение по време на войната и след това.

Първата от пиесите му, Пируващите, която не е достигнала до нас, е поставена през 427 г. пр.н.е. под чуждо име, когато Аристофан е нямал още 20 години. Пиесата му Облаците осмива Сократ, в когото той вижда опасен софист. Като цяло в първите си пиеси, писани преди Никиевия мир, Аристофан често осмива политика Клеон и настоява да се сключи мир със Спарта, за да се върнат селяните към земеделските си работи.

Пиеси

Ахарнците (Acharnéis , 425 г. пр.н.р.) е най-ранната измежду запазените комедии на Аристофан. Поставена е по време на Пелопонеската война; чрез нея авторът се опитва да внуши на атиняните необходимостта да бъде сложен край на войната.

Комедията Конниците (Hippeís) е насочена срещу демагога Клеон и неговата политика; донася първа награда на Аристофан през 424 г. пр.н.е.

Постановка на Птиците в Кеймбриджкия университет през 1883 г.

Стрепсиад, синът му и Сократ в кошницата – гравюра от 16 век, изобразяваща сцена от Облаците

Облаците (Nephélai , 423 г. пр.н.е.) е най-известната, а според автора – и най-сполучливата му пиеса. Насочена е срещу упадъчното влияние на софистическото образование, представено (неоснователно) чрез образа на Сократ.

Осите (Sphékes , 422 г. пр.н.е.) е сатира срещу слабостта на атиняните да участват в съдебни процеси.

Мира (Eiréne , 421 г. пр.н.е.) подхваща разглежданата тема за мира и войната.

В Птиците (Orníthes , 414 г. пр.н.е.) са отразени настроението и надеждите, които атиняните възлагат на т.нар. Сицилианска експедиция.

В Лизистрата (Lysistráte, 411 г. пр.н.е.), след катастрофата в Сицилия е показан комичният заговор, който жените от цяла Елада организират, за да бъде сключен мирен договор.

В Женският празник (Thesmophoriázusai) жените решават да отмъстят на Еврипид заради пренебрежителното му отношение към тях.

Жабите (Bátrachoi , първа награда, 405 г. пр.н.е.) също е насочена срещу Еврипид, който е обвинен за настъпилия в трагическото изкуство упадък.

В Жените в Народното събрание (Ekklesiázusai, 391 г. пр.н.е) е разработена пародийно идеята за равенството между жените и мъжете.

Плутос (Plútos), поставена през 388 г. пр.н.е., е нов вариант на по-стара постановка. В нея е представено излекуването на бога на богатството от слепота, с което се слага край на несправедливото разделение на благата.

Последните две творби на Аристофан, които не са достигнали до нас, са били поставени от сина му Арарот. Едната от тях – „Еолозикон“ (Aiolosikón) е без хорови песни и парабаза, а другата – „Кокалос“ (Kóicalos) въвежда мотиви и похвати, характерни за новата атическа комедия.

Блестящ в реалистичния си диалог, Аристофан еднакво добре пародира всякакви стилове: на политическа реч, на съдопроизводството и свещенослужението, на епоса, трагедията и лириката. Сквернословието като естествена и дори необходима страна на първоначалния обред на плодородието е налице в старата атическа комедия, която има подчертано карнавален характер. Аристофан намалява ролята и мястото на хора в комедията.

Лизистрата

Рисунки на Обри Биърдсли, вдъхновени от комедията на Аристофан (1896):

• 
  Лизистрата
• 
  Лизистрата защитава Акропола
• 
  Проверка на вестителя
• 
  Посланикът на Спарта
• 
  Тоалетната на Лампито

Оцелели до наши дни

• Ахарнците (425 г. пр.н.е.)
• Конници (424 г. пр.н.е.)
• Облаците (втора редакция, 423 г. пр.н.е.)
• Осите (422 г. пр.н.е.)
• Мира (първа редакция, 421 г. пр.н.е.)
• Птиците (414 г. пр.н.е.)
• Лизистрата (411 г. пр.н.е.)
• Женският празник (първа редакция, ок. 410 г. пр.н.е.)

Страница от препис на Жабите от 1362 г.

• Жабите (405 г. пр.н.е.)
• Жените в Народното събрание (392 г. пр.н.е.)
• Плутос („Богатство“, втора редакция, 388 г. пр.н.е.)

Датирани неоцелели пиеси

• Празнуващи (427 г. пр.н.е.)
• Вавилонци (426 г. пр.н.е.)
• Селяни (424 г. пр.н.е.)
• Търговски кораби (423 г. пр.н.е.)
• Облаци (първа редакция) (423 г. пр.н.е.)
• Вестител (422 г. пр.н.е.)
• Амфиар (414 г. пр.н.е.)
• Плутос („Богатство“, първа редакция, 408 г. пр.н.е.)
• Геритадес (вероятно 407 г. пр.н.е.)
• Кокалос (387 г. пр.н.е.)
• Еолозикон (втора редакция, 386 г. пр.н.е.)

Недатирани неоцелели пиеси

• Еолозикон (първа редакция)
• Анагирос
• Кавгаджии
• Дедал
• Данаиди
• Дионис Корабокрушенец
• Кентавър
• Ниоба
• Герои
• Острови
• Лемнийски жени
• Старост
• Мир (втора версия)
• Финикийки
• Поезия
• Полиид
• Сезоните
• Щъркелите
• Телемесийци
• Трифалес
• Жени на празника Тесмофории (втора редакция)
• Палаткуващи жени

Издания на български език

• Ахарняни или Война и мир. Превод от старогръцки език Александър Балабанов. София: Александър Паскалевъ, 1914 (1918, 1919), 62 стр.
• Женска управия. Превод от старогръцки език Александър Балабанов. София, 1914 (1917, 1919, 1925)
• Облаци. Превод Н. Соколов (Георги Бакалов). София, 1914 (1918, 1925)
• Облаци. Превод от старогръцки език Александър Балабанов. София, 1915 (1917, 1918, 1925, 1939)
• Облаци. Превод Р. Леваков. Шумен, 1915
• Жаби. Превод Ив. Шишков. Пловдив, 1917
• Женско народно събрание. Превод от старогръцки език Александър Балабанов. София: Хемус, 1929, 46 стр.
• Жените в Парламента. Превод Димитър Симидов. София: Игнатов, 1940, 70 стр.
• Облаци. Превод от старогръцки език Веселин Бешевлиев. София: Петър Иванов, 1947, 88 стр.
• Облаци. Превод от старогръцки език Александър Милев. София: Народна култура, 1962, 162 стр.
• Мира. Жените в Народното събрание. Плутос. Превод от старогръцки език Александър Ничев. В: Антични комедии, София: Народна култура, 1978
• Комедии. Превод от старогръцки език в стих Александър Ничев. София: Народна култура, 1985, 780 стр.