Бадем

Бадемът, известен и като миндал и клепуш (Prunus dulcis) е вид дребно широколистно дърво от семейство Розови (Rosaceae), от подрод Amygdalus на род Сливи (Prunus).

Prunus amygdalus

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Розоцветни (Rosales) семейство: Розови (Rosaceae) триб: Amygdaleae род: Слива (Prunus) вид: P. amygdalus

Научно наименование

Prunus amygdalus Batsch, 1801

Синоними

Prunus dulcis D.A.Webb, 1967 Amygdalus communis Linnaeus, 1753 Amygdalus communis Linnaeus, 1753

Prunus amygdalus в Общомедия

[ редактиране ]

Така се нарича и плодът на дървото. В различни времена бадемите са наричани и с ред други имена.^[1] Дървото е известно и като „Кралицата на семейство Розови“. То има декоративна форма и в редки случаи достига височина от 12 метра. Култивирано се развъжда посредством калем, върху подложка от див бадем или праскова (с която е сроден и й прилича по нагъната черупка на костилката).

Бадемът цъфти рано напролет, а плодовете узряват в края на лятото. Цветовете му съдържат голямо количество нектар.

Световното производство на бадеми е около 1,4 млн. тона (1 млн. тона през 1995, 1,85 млн. тона през 2002 г.) по данни на ФАО. Най-големите производители са Съединените щати,^[2][3][4] Гърция, Иран, Италия, Мароко, Португалия, Испания,^[5][6] Сирия, Турция.

Описание

Бадемът е широколистно дърво, което расте обикновено до 4 – 10 м. (13 – 33 фута) на височина, със ствол до 30 см (12 инча) в диаметър. Младите клонки са зелени отначало, после стават лилави, когато са изложени на пряка слънчева светлина, след това сиви през втората година. Листата са дълги 8 – 13 см (3 – 5 инча), ^[7] с назъбен ръб и дръжка от 2,5 см (1 инча). Цветовете са бели до бледорозови, 3 – 5 см (1 – 2 инча) в диаметър с 5 венчелистчета, произведени поединично или по двойки и се появяват преди листата в началото на пролетта.^[8][9]

При бадема отсъства сладката месеста външна част, покриваща костилката на други представители на род Сливи, като тя е заменена от дебела кожа, която обвива костилката и ядката, която се яде.

Плодове на миндал

Отглеждане и използване

Разпространение

Родината на бадема е Югозападна Азия.

Бадемите започват да дават реколта на третата година след засаждането. Дърветата достигат пълно плододаване 5 до 6 години след засаждането. Плодът узрява през есента, 7 – 8 месеца след цъфтежа.^[9][10]

Костилката и ядката

Бадемът расте най-добре в средиземноморски климат с топло, сухо лято и мека, влажна зима. Оптималната температура за техния растеж е между 15 и 30 °C (59 и 86 °F), а дървесните пъпки имат нужда от охлаждане от 200 до 700 часа под 7,2 °C (45,0 °F), за да прекъснат периода на покой.^[11] Опитомената форма може да се отглежда и в по-северни области, включително на Британските острови. Култивират се около 20 разновидности на бадема, които се различават по период на цъфтеж и здравина на ядковидната черупка.

В България бадемът се отглежда предимно в райони с високи пролетни температури и места, където рядко има късни пролетни слани. Причината за това е, че бадемът е един от най-ранно цъфтящите култури в България. Това е често причина ранните пролетни слани да унищожат цъфтежа, а и от там плода на растението. Благоприятни места са крайбрежните райони на Черноморието и някои южни балкански котловини. Въпреки това, често срещано място където се отглежда и то под формата на диворастящи бадеми е районът на Дунавската равнина - най-вече Свищов, Никопол и други населени места около река Дунав.

Употреба

В миналото консумацията на бадеми е била много популярна, като форма на лечение, сред заможните съсловия, както и като подправка за месните им ястия, предполагаемо подобряваща тяхната смилаемост. Поради това ядка на бадема е наричана "кралски плод".

Бадем Nuts, almonds (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 2423 kJ (580 kcal) Въглехидрати 21.55 g       Нишесте 0.72 g       Захари 4.35 g       Сукроза 3.95 g       Глюкоза 0.17 g       Фруктоза 0.11 g       Лактоза 0 g       Малтоза 0.04 g       Галактоза 0.07 g    Влакна 12.5 g Мазнини 49.93 g    Наситени 3.802 g    Трансмазнини 0.015 g    Мононенаситени 31.551 g    Полиненаситени 12.329 g    Холестерол 0 mg Белтъчини 21.15 g Вода 4.41 g Пепел 2.97 g   Витамини Витамин A 0 μg    α-каротин 0 μg    β-каротин 1 μg Тиамин (B1) 0.205 mg Рибофлавин (B2) 1.138 mg Ниацин (B3) 3.618 mg Пантотенова к-на (B5) 0.471 mg Пиридоксин (B6) 0.137 mg Фолиева к-на (B9) 44 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 0 mg Витамин D 0 μg Витамин Е 25.63 mg Витамин K 0 μg Ликопен 0 μg   Минерали Калций, Ca 269 mg Желязо, Fe 3.71 mg Магнезий, Mg 270 mg Фосфор, P 481 mg Калий, K 733 mg Натрий, Na 1 mg Цинк, Zn 3.12 mg Мед, Cu 1.031 mg Манган, Mn 2.179 mg Селен, Se 4.1 μg   Аминокиселини Триптофан 0.211 g Треонин 0.601 g Изолевцин 0.751 g Левцин 1.473 g Лизин 0.568 g Метионин 0.157 g Цистин 0.215 g Фенилаланин 1.132 g Тирозин 0.45 g Валин 0.855 g Аргинин 2.465 g Хистидин 0.539 g Аланин 0.999 g Аспарагинова к-на 2.639 g Глутаминова к-на 6.206 g Глицин 1.429 g Пролин 0.969 g Серин 0.912 g Холин 0.0521 g   Други Бадем в Общомедия

Бадемите са известни със свойствата си на антиоксидант. Те са изключително богати на витамин Е (в 100 g се съдържат 229% от препоръчителната дневна доза). Той играе важна роля за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак, както и за забавяне на процеса на стареене. Високите стойности на фосфор и магнезий в бадемите спомагат за заздравяване на костите. Освен това те са богати на ненаситени мазнини. Същевременно, ако не се съхраняват правилно (на прохладно и сухо място - предвид съдържанието на мазнини), излагането на светлина и топлина води до образуване на гъбичките Aspergillus fungus, които спомагат за отделянето на афлатоксини. Те са канцерогенни - причиняват рак на черния дроб - и потискат имунната система.

Производители

Производство на бадеми за 2021 г. в тона ^[12]

№	Държава	Количество	%
1	САЩ	2 189 040	54,81
2	Испания	365 210	9,14
3	Австралия	285 605,05	7,15
4	Турция	178 000	4,46
5	Мароко	169 255	4,24
6	Иран	163 568,2	4,1
7	Сирия	87 768,07	2,2
8	Тунис	75 000	1,88
9	Италия	71 620	1,79
10	Алжир	55 448	1,39
11	Чили	45 100,31	1,13
12	Китай	45 000	1,13
13	Португалия	41 450	1,04
14	Афганистан	40 655,23	1,02
15	Либия	34 595,21	0,87
16	Узбекистан	27 896	0,7
17	Ливан	25 938,91	0,65
18	Гърция	22 750	0,57
19	Пакистан	21 398,75	0,54
20	Йемен	11 233,33	0,28
	Общо световно производство	3 993 998,06	100