Балистика

Балистиката (на гръцки: βάλλειν – хвърлям) е наука за движението на телата в пространството, след като им бъде придаден някакъв начален импулс.^[1] Балистиката е част от динамиката. Има най-широко приложение във военното дело, криминалистиката и съдебната медицина.

Балистика на пряк (прав, хоризонтален) изстрел

Дялове на балистиката

Балистиката има следните дялове:

• вътрешна – изучава периодите на изстрела и движението на снаряда (куршума) в цевта;
• външна – изучава траекторията и характера на движението на снаряда от напускането на цевта до прекратяването на неговото движение. Това е т.нар. „балистична траектория“ или „балистична крива“;
• терминална (крайна, преградна) – изучава взаимодействието на снаряда с преграда (броня) и движението му през нея;
• съдебномедицинска – изучава видовете и характера на огнестрелните рани.^[2]

Балистична експертиза

 Основна статия: Балистична експертиза

Гилза, от 9 мм патрон тип „Люгер“ с отпечатък от затвора.

Балистичната експертиза е дял от криминалистиката, който изследва и има за цел да докаже вида и типа на използваното оръжие и боеприпаси; местоположението на оръжието (стрелеца), траекторията на поразяващите елементи (куршуми) и други. Нарезните оръжия оставят специфични следи по изстреляните куршуми и техните гилзи. Съвременната балистична експертиза е в състояние да идентифицира конкретното оръжие, което е използвано в определен случай.^[3]

Балистични и аеродинамични цели

Съвременната противовъздушна отбрана ясно разделя средствата за въздушно нападение на противника на две големи основни групи:^[4]

• балистични – движат се по балистична траектория, без да маневрират. Такива са класическите и неуправляемите реактивни артилерийски снаряди, и балистичните ракети;
• аеродинамични – активно маневрират във въздуха, най-често със собствен реактивен двигател. Такива са самолетите, крилатите ракети, съвременните ПТУР и ракети „въздух-земя“, бойните блокове (глави) на някои съвременни ядрени балистични ракети.

Вижте също

• Балистична ракета