Балканика (литературна награда)

Наградата „Балканика“ е международна литературна награда за писатели от Балканите.

Идеята се ражда през 1995 г. на „Рациновите срещи“ в Северна Македония. В учредяването участват издатели от Северна Македония, Гърция, Албания, Турция, България, Съюзна република Югославия (Сърбия и Черна гора) и Румъния. На 3 юни 1996 г. в Скопие, Северна Македония издателствата на 6 балкански страни – „Култура“ (Северна Македония), „Библиотека 49“ (България)^[1], „Кедрос“ (Гърция), „Фоно“ (Турция), „Народна книга“ (СР Югославия) и „Ориент оксидент“ (Румъния) регистрират Фондация „Балканика“ със седалище в София, столицата на България.

Номинациите се извършват от национални журита, а изборът на лауреат е предоставен на общо балканско жури, което всяка година заседава в различна балканска страна.

Творбите на номинираните за наградата автори се превеждат на всички балкански езици, а също и на френски и английски език, за да бъдат прочетени от общото жури, в което членува по един представител на всяка балканска страна.

За първи път наградата е връчена през 1997 г. в Охрид на сръбския писател Давид Албахари за романа „Стръв“.

Лауреати

• 1997 – Давид Албахари, Сърбия, за романа „Стръв“
• 1998 – Антон Дончев, България, за романа „Странният рицар на свещената книга“
• 1999 – Никос Баколас, Гърция, за „Свят на честта“
• 2000 – Василе Андру, Румъния, за романа „Небесни птици“
• 2001 – Венко Андоновски, Северна Македония, за романа „Пъпът на света“
• 2002 – Фатос Конголи, Албания, за „Сънят на Дамокъл“^[2]
• 2003 – Айфер Тунч, Турция, за „Тези нещица от 70-те години“
• 2004 – Димитър Шумналиев, България, за сборника с разкази „Влюбени разкази“^[3]
• 2005 – Маро Дука, Гърция, за романа „Невинни и виновни“^[4]
• 2006 – Ташин Юкчел, Турция
• 2007 – Владислав Баяц, Сърбия
• 2008 – Сема Кайкузус, Турция, за романа „Смъртта на религиите“
• 2009 – срещата на учредителите се отлага поради смъртта на двама от тях^[5]
• 2010 – Исмаил Кадаре, Албания за романа „Прокудените“^[6]
• 2011 – Александър Прокопиев, Северна Македония за „Хомонколос“^[6]
• 2012 – Недим Гюрсел, Турция, за романа „Червеният ангел“^[6]
• 2013 – Здравка Евтимова, България, за сборника „Пернишки разкази“^[6]
• 2014 – Христос Хрисопулос, Гърция, за книгата „Лампа между зъбите“^[6]
• 2015 – Башким Шеху, Албания, за романа „Играта, падането от небето“^[6]
• 2016 – Мурат Озиашар, Турция, за книгата „Черен хумор“^[6]