Балто-фински езици

Балто-финските езици принадлежат към групата на угро-финските езици, които от своя страна са част от уралското езиково семейство. Народите говорещи балто-фински езици живеят по източните брегове на Балтийско море и в района на Ладожкото и Онежкото езеро. Точният брой на балто-финските езици е все още предмет на дискусия, но най-често се приема, че те са седем: фински, карелски, вепски, ижорски, вотски, естонски и ливонски.^[1] Някои съвременни източници^[2] разграничават и въруски (смятан също за диалект на естонския), меанкиели (смятан също за диалект на финския) и олонецко-карелски и людски (смятани за диалекти на карелския).

Фински езици Балто-фински езици
Разпространение	Северна Европа
Говорени от	над 7 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Уралски Фински езици Естонски Фински Севернофински Меанкиели Ижорски Карелски Ливонски Олонецко-карелски Людски Вепски Вотски
Фински езици в Общомедия

Вътрешна класификация

Балто-финските езици могат да бъдат разделени на две подгрупи:

• северна група: фински (+ меанкиели), карелски (+ олонецко-карелски и людски), ижорски и вепски;
• южна група: естонски (+ въро), вотски и ливонски.

Езиците от северната група са географски трудно разчленими. Подобно на южнославянските езици те се преливат един в друг като границата между всеки два съседни езика се състои от множество преходни диалекти.

Обща характеристика

Балто-финските езици са по-синтетични и по-аглутинативни от заобикалящите ги индоевропейски (германски, славянски и балтийски) езици. Степента на синтетичност и аглутинативност на отделните балто-фински езици е различна. Езиците от северната група са като цяло по-синтетични и по-аглутинативни от езиците от южната група.

Фонетика и фонология

• Ударението е на първата сричка.
• Дължината на звуковете определя значението на думите; сравнете финските думи tuli (огън) tuuli (вятър) и tulli (митница).
• Гласните са с по-голяма честотност от съгласните. Във фински например на всеки 100 гласни се падат по 96 съгласни. За сравнение в руски на всеки 100 гласни се падат по 150 съгласни, а в немски на всеки 100 гласни по 177 съгласни.^[3]
• Има много дифтонги. В естонския например се срещат следните дифтонги: iu, ei, ea, eo, äi, äe, äo, äu, öi, öe, öa, üi, õi, õe, õa, õu, ai, ae, ao, au, oi, oe, oa, ou, ui.

Морфология

• Липса на граматически род.
• Богата падежна система; сравнете броя на падежите в отделните езици:

фински	карелски	вепски	ижорски	вотски	естонски	ливонски
15	12–13	17–18	13–14	14	14	8

• Наличие на специални притежателни наставки (съхранени само в част от съвременните балто-фински езици); например във фински: kirja-ni (книгата ми), kirja-si (книгата ти), kirja-nsa (книгата му/и), kirja-mme (книгата ни), kirja-nne (книгата ви), kirja-nsa (книгата им).
• Наличие на специални каузативни глаголни наставки; сравнете финските глаголи tappaa (убивам) и tapa-ttaa (поръчвам нечие убийство).

Синтаксис

• Базов словоред: SVO (подлог – сказуемо – допълнение).
• Изразяване на отрицанието с помощта на специален глагол. Пълното спрежение на отрицателния глагол e- се е съхранило само в някои от съвременните езици; например във фински: en lue (не чета), et lue (не четеш), ei lue (не чете), emme lue (не четем), ette lue (не четете), eivät lue (не четат).

Речников състав

• Различията в речниковия състав и особеностите на звуковите системи на отделните балто-фински езици затрудняват общуването между носителите им.

Сравнение на някои общи понятия

български	фински	карелски	вепски	ижорски	вотски	естонски	ливонски
мъж	mies	mies	mužik	meez	meez	mees	mìez
майка	äiti	emä	mam	emä	emä	ema	jemà
аз	minä	mie	minä	miä	miä	mina/ma	ma
той/тя/то	hän	heän	hän	hän	tämä	tema/ta	ta
казвам	sanoa	sanuo	sanuda	sannoa	sanoa	ütelda	ütl
книга	kirja	kirja	kirj	kirja	tširja	raamat	rōntəz
бял	valkoinen	valkoine	vauged	valkea	valkea	valge	vālda
камък	kivi	kivi	kivi	kivi	tšivi	kivi	kiuv