Бенджамин Харисън

Бенджамин Харисън Benjamin Harrison
американски политик

Роден	20 август 1833 г. Норт Бенд, САЩ
Починал	13 март 1901 г. (67 г.) Индианаполис, САЩ
Погребан	Индианаполис, САЩ
Религия	Презвитерианство
Учил в	Охайски военен институт Университет „Маями“
Работил в	Станфордски университет
Политика
Партия	Републиканска партия
23-ти президент на САЩ
4 март 1889 – 4 март 1893
Военна служба
Звание	генерал
Години	1862 – 1865
Род войски	Армия на САЩ
Войсково поделение	Камберлендска армия
Войни	Американска гражданска война
Семейство
Съпруга	Мери Димик Харисън (6 април 1896 – 13 март 1901) Керълайн Харисън (20 октомври 1853 – 25 октомври 1892)
Деца	3
Подпис
Бенджамин Харисън в Общомедия

Внукът на 9-ия президент на САЩ Уилям Хенри Харисън – Бенджамин е роден на 20 август 1833 г. в Норт Бенд, Хамилтън Каунти Охайо в семейството на Джон Скот Харисън (по-късно конгресмен от Охайо) и Елизабет Ремзи Ъруин. Учи в Маями Юнивърсити в Охайо, където става член на обществото Phi Delta Theta и завършва през 1852 година. Учи право в Синсинати, а след това се мести в Индианаполис. Полага изпита за адвокатска правоспособност и започва да работи като докладчик към върховния съд на щата.

Харисън служи в арията на Съюза по време на Американската гражданска война, стига до бригаден генерал и се уволнява от армията през 1865 г. Още докато е на фронта (1864 г.) е преизбран за докладчик към върховния съд на щата и заема тази длъжност още четири години. Той е неуспешен кандидат от името на Републиканската партия за губернатор на Индиана през 1876 г. Избран е като републиканец за Сената на САЩ, където служи от 4 март 1881 до 3 март 1887 г.

Харсиън е избран за президент на САЩ през 1888 година. На президентските избори той получава 100 000 гласа по-малко от своя опонент, но Избирателната колегия гласува за него 233 на 168 гласа. Въпреки че самият Харисън не е правил политически сделки неговите поддръжници дават безброй обещания от негово име. Когато един от ръководителите на партията – Мат Куай научава, че Харисън описва победата си на косъм като намеса на Провидението, извиква: едва ли знае колко много хора бяха на косъм … от попадането в затвора” Харисън встъпва в длъжност на 4 март 1889 г. и служи до 3 март 1893 г. Харисън също е известен и като „стогодишния президент“, защото встъпването му длъжност е точно 100 години след това на Джордж Вашингтон.

Харисън е бил горд от енергичната външна политика, която провежда. Първият Панамерикански конгрес се провежда в столицата Вашингтон през 1889 г. и създава информационен център, който по-късно става известен като Панамерикански съюз. В края на мандата си внася в Сената договор за анексирането на Хавай, който по-късно за негово разочарование е изтеглен от президента Кливланд.

Голямо количество закони са подписани от Харисън, свързани с подобряването на инфраструктурата, морската експанзия, субсидии за параходствата. За първи път в мирно време Конгреса взема решение за разпореждане с един милиард долара. Когато критиците нападат „едномилиардния Конгрес“, говорителят Томас Рийд отговаря: “Това е многомилиардна страна“. Президентът Харисън също подписва антитръстовия закон Шърман с цел “да предпази търговията и потребителите от неправомерно разрасналите се монополи“.

Най-сложният национален проблем, с който се сблъсква Харисън е този за митата. Техните високи стойности създават излишък в бюджета. Поддръжниците на ниски мита твърдят, че този излишък накърнява бизнеса. Републиканците в конгреса не се огъват и дори се внася нов закон, който предвижда още по-високи мита, някои от които напълно рестриктивни.

За да направи митата по-приемливи, Харисън въвежда реципрочни мерки. За да се справи с бюджетния излишък, се премахва вносното мито за суровата захар и се дават на местните производители по два цента субсидии за всеки паунд. Дълго преди края на мандата на Харисън, бюджетният излишък е разходван, а заедно с него изчезва и икономическият просперитет. Изборите за Конгрес през 1890 г. се губят от републиканците и партийните лидери решават да изоставят президента, макар че им е сътрудничил. Въпреки всичко партията го номинира за втори мандат, но го губи от Кливланд.

След като напуска офиса той се връща в Индианаполис, жени се за вдовицата Мери Димик през 1896 г. и осиновява дъщеря ѝ. Харисън настива тежко и едновременно с това се разболява от грип през 1901 г. Състоянието му бързо се влошава и той почива на 13 март 1901 г.

Бенджамин Харисън

Биография

Президентство

Любопитни факти

Външни препратки

Wikiwand - on