Бертолд II Каценелнбоген

Бертолд II фон Каценелнбоген (на немски: Berthold II von Katzenelnbogen, на гръцки: Βερθόλδος Κατζενελεμπόγκεν) е немски рицар, граф на Катценелнбоген, участник в Четвъртия кръстоносен поход, господар на Велестино и регент на Солунското кралство по време на управлението на крал Деметрий Монфератски.^[1]

Бертолд II фон Каценелнбоген Berthold II von Katzenelnbogen
регент на Солунското кралство
Роден	XII век Каценелнбоген, Германия
Починал	1217 г.
Военна служба
Години	1202 – 1217
Служил на	Солунско кралство
Войни	Четвърти кръстоносен поход

Биография

Син е на Бертхолд I фон Катценелнбоген, граф на Каценелнбоген-Крайхгау († след 1179) и съпругата му Аделхайд фон Лауфен-Лобденгау (* около 1135), дъщеря на граф Конрад фон Лауфен († 1127) и Гизелхилд фон Арнщайн, дъщеря на граф Лудвиг I фон Арнщайн († 1084). Племенник е на Херман II фон Каценелнбоген († 1203), епископ на Мюнстер (1174 – 1203). Брат е на граф Дитер III фон Катценелнбоген-Хоенщайн († след 1214).

Бертолд II фон Каценелнбоген е в свитата на чичо си Херман II. През пролетта 1199 година е в двора на крал Филип Швабски във Вормс. През 1202 година той и братовчед му Дитер фон Диц са начело на немски рицарски контингент, с който във вече завладения от кръстоносците Зара се присъединява към Четвъртия кръстоносен поход. Той има най-високия ранг между немските кръстоносци. При завладяването на Константинопол през 1204 година той и немците са под командването на Бонифаций Монфератски. Бертолд го придружава в новооснованото Солунско кралство, където получава тесалийското градче Велестино.

През 1205 година по нареждане на папа Инокентий III Бертолд посредничи неуспешно в Източна Мала Азия между краля на Арменското кралство Киликия и Боемунд IV Антиохийски, княз на Антиохия. След това той отива в Йерусалимското кралство, където през 1206 и 1207 година е в свитата на регента Жан I Ибелин в Акон и Кесария. През 1209 година се връща обратно в Солун, където му е наредено да пази в замъка на Сяр сваления регент Оберто II ди Биандрате. През следващите години Бертолд е в кръга на водещите латински барони и поддръжник на краля-дете Деметрий. Архиепископът на Хераклея в Европа се оплаква от него при папата, понеже в Константинопол насилствено получил контрола над църквата „Света София“.

Бертолд II фон Каценелнбоген е споменат за последен път в писмо до папа Хонорий III от 21 април 1217 година, като регент на Солун (baiulus regni Thessalonicensis).^[2] След това заминава за Светите Земи и вероятно взима участие в Петия кръстоносен поход.

Фамилия

Бертолд II фон Каценелнбоген се жени приблизително в 1207 година за Аликс де Момпелгард († сл. 1244), дъщеря на граф Амадей II де Монтфокон-Мьоплегард († 1195) и Беатрис де Жоанвил († след 1170).^[3] Те се разделят преди 1207 г. Аликс се омъжва втори път между 1207 и 1210 г. за Филип д' Ибелин, регент на Кипър († ок. 1227).^[4]

Бертолд II фон Каценелнбоген се жени втори път за Берта фон Лихтенберг († след 1207). Те имат деца:^[5]

• Симон? фон Каценелнбоген († сл. 1237)
• Кунигунда фон Каценелнбоген († пр. 29 август 1253) (вер. от първия брак), омъжена за Рудолф фон Кенцинген Юзенберг († сл. 1279)
• Бертхолд III фон Каценелнбоген († сл. 1235)

Литература

• Ιστορία της Φραγκοκρατίας εν Ελλάδι (1204 – 1566) / Ουΐλλιαμ Μίλλερ, μετάφρ. Σπυρ. Π. Λάμπρου, μετά προσθηκών και βελτιώσεων, Εν Αθήναις Ελληνική Εκδοτική Εταιρεία, 1909 – 1910
• Klaus-Peter Todt: Graf Berthold II. von Katzenelnbogen (vor 1183-nach 1217) im ägäischen Raum und im Nahen Osten, in: Nassauische Annalen 117 (2006), S. 65 – 87
• Miller, William: The Latins in the Levant, a History of Frankish Greece (1204 – 1566). New York, E.P. Dutton and Company, 1908. (Online)
• Kenneth Meyer Setton: The Papacy and the Levant, 1204 – 1571: The thirteenth and fourteenth centuries, American Philosophical Society, 1976
• Regesta Honorii Papae III, Pietro Pressutti (Rom, 1888), Nr. 526, S. 92
• Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 120.
• Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XI, Tafel 125.