Бета-разпад

Бета-разпадът в атомната и ядрената физика е вид радиоактивен разпад, при който се излъчва бета-частица – електрон (β⁻) или позитрон (β⁺). Когато се излъчва електрон, реакцията се нарича бета-минус-разпад, а когато се излъчва позитрон – бета-плюс-разпад.

Серия статии на тема Ядрена физика

Радиоактивност Ядрено делене Термоядрен синтез Радиоактивност Алфа разпад Бета разпад Гама излъчване Емисии Неутронна Протонна Позитронна Взаимодействия Слабо ядрено взаимодействие Силно ядрено взаимодействие Ядрена реакция Верижна реакция Учени Анри Бекерел Мари Кюри Енрико Ферми Ърнест Ръдърфорд

Диаграма на Файнман, илюстрираща бета-разпад на неутрон, при което се получават протон, електрон и антинеутрино посредством междинен W-бозон

При β⁻-разпада неутрон (n⁰) се превръща в протон (p⁺), излъчвайки електрон (e⁻) и антинеутрино (${\displaystyle {\bar {\nu }}_{e}}$):

${\displaystyle n^{0}\rightarrow p^{+}+e^{-}+{\bar {\nu }}_{e}}$.

При β⁺-разпада е необходима енергия, за да се превърне протонът в неутрон, позитрон (e⁺) и неутрино (${\displaystyle \nu _{e}}$):

${\displaystyle \mathrm {energy} +p^{+}\rightarrow n^{0}+e^{+}+{\nu }_{e}}$.

Когато протонът и неутронът са част от атомното ядро, бета-разпадът води до превръщане на един химически елемент в друг. Примери:

${\displaystyle \mathrm {{}^{1}{}_{55}^{37}Cs} \rightarrow \mathrm {{}^{1}{}_{56}^{37}Ba} +e^{-}+{\bar {\nu }}_{e}}$ (β⁻-разпад);

${\displaystyle \mathrm {~_{11}^{22}Na} \rightarrow \mathrm {~_{10}^{22}Ne} +e^{+}+{\nu }_{e}}$ (β⁺-разпад);

${\displaystyle \mathrm {~_{11}^{22}Na} +e^{-}\rightarrow \mathrm {~_{10}^{22}Ne} +{\nu }_{e}}$ (електронен захват).

Вижте също

• Радиоактивност
• Радиоактивни изотопи
• Рентгенови лъчи
• Гама-лъчи
• Алфа-разпад