Битие

From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Битие, в най-общ и понятен смисъл, е една от основните философски категории за обозначаване на обективната реалност, съществуваща независимо от човешкото съзнание. Казано с други думи, в онтологията се изучава битието, битието като всичко което може да се каже, че Е, независимо дали трансцендентно или иманентно.

Тази статия е за философското понятие. За библейския текст вижте Битие (Библия).

Същността на битието, дефинирана от различните философии, варира, като се дават различни интерпретации в рамките на Аристотеловата философия, материализма, идеализма, екзистенциализма, марксизма.

Remove ads

Битието в континенталната философия и екзистенциализма

Още древногръцките философи преди Сократ се стремят да дадат определение на понятието. За Парменид битието е „неизменно, единно, неподвижно и тъждествено на самото себе си“. Според Хераклит битието е „непрекъснато изменение на случващото се“.

Редица философи от 17 и 18 век като Лайбниц, Бъркли, Спиноза, Декарт и Кант разглеждат също в своите съчинения понятието битие.

Някои философи отричат концепцията за битието и смятат, че тя няма никакъв смисъл или значение, тъй като ние само определяме екзистенцията на обектите в релация към други обекти или явления. Терминът „Аз съм“ няма никакво значение сам по себе си, той трябва да има действия или отношения, прикачени към него. Това от своя страна е довело до мисълта, че битието и нищото са тясно свързани в екзистенциалната философия.

Екзистенциалистките философи като Сартр, а също и Хегел и Хайдегер са писали нашироко върху концептът за битието. Хегел различава битието на обектите, битие-в-себе-си, от битието на хората (Geist).

Хайдегер, в неговия опит да постави наново оригиналното предсократическо питане за битието, или защо има нещо, а не нищо, се пита как смислено и съдържателно да се пита за смисъла на битието, след като това е най-големият въпрос, който всъщност включва всичко останало в себе си, всичко, което е. Той разграничава различни типове на битието - отриателен модус е настояще, което е наблизо, докато битието в истинския смисъл е настояще, което е готово да се случи. Този, който пита въпроса за Битието е описан като Da-sein ("там/тук-съществуване"). Сартр от своя страна, популярно бива разбран като неправилно прочитащ Хайдегер, това разбиране се подкрепя от есето на Хайдегер „Писмо върху хуманизма“, което отговаря на известното сартърово „Екзистенциализмът е хуманизъм“, всъщност употребява различните модуси на битието в един опит да подплати своята концепция за свободата онтологично, като разграничава между битието-в-себе-си и битието-за-себе-си.

Remove ads

Вижте също

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads