Битка при Ад Салицес

Битката при Ад Салицес (на латински: Ad Salices) се състои през септември 377 г. при Ад Салицес в римската провинция Долна Мизия между Западната Римска империя с военачалник Рикомер и бунтуващите се тервингски готи с предводител Фритигерн^[1][2].

Битка при Ад Салицес
Готска война
Карта на Малка Скития с Ад Салицес
Информация
Период	377
Място	Мизия
Жертви и загуби
43.2167, 27.5833

Място на битката

Военна кампания, 377 г.

Местоположението на Ад Салицес не е точно установено. На приложените карти са показани 2 варианта в Румъния – в залива южно от Дунавската делта и до р. Дунав в Средна Добруджа северно от днешния гр. Добрич. Според друга хипотеза местоположението е на 15 км от Марцианопол (днес Девня)^[3].

История на битката

Това е първият голям конфликт в Готската война (376 – 382) на Северните Балкани. Присъединяват се от Източната Римска империя Траян и Профутур. Битката завършва без определена победа.

Участва и Флавий Сатурнин, който след това е назначен от източноримския император Валент ІІ за magister equitum и е изпратен с кавалерия в Тракия при Траян, magister peditum на Тракия. Двамата блокират прохода в Стара планина, откъдето трябва да минат готите.

Според Амиан Марцелин Рахомер поел командването на двете римски войски, разположени близо до града Салици. Готската войска била натоварена с плячка и се прикривала „като за стена“ зад подредени в кръг бойни коли. В завързалото се сражение и двете страни понесли тежки загуби, а римската войска отстъпила към Марцианопол^[4].

Битката се състои след битката при Марцианопол през 376 г. Последвана е от битката при Адрианопол на 9 август 378 година.