Битка при Осничани

Битката при Осничани (на гръцки: Η μάχη στο Οσνίτσανη) е бой между местна милиция на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и гръцката андартска чета на Андонис Влахакис и Леонидас Петропулакис, станал на 7 май 1906 година в костурското село Осничани. Пристигналият турски аскер прогонва андартските чети и им нанася допълнително жертви.^[3] Битката е обявена за една от най-важните за гръцката пропаганда в държавния вестник „Ефимерис тис Кивернисеос“.^[4]

Битка при Осничани
Гръцка въоръжена пропаганда в Македония
Бюст на загиналия Влахакис в Осничани и паметна плоча на М. А. Заглинас, Карзиос, Кациапи, Карзиу, Сиомадис, М. Ас. Мартсис, Зеглинас, Ставропулос, Киру, Ненос, Калоянис, Коцопулос, Кузарис, Диамантопулос, Коцопулос, Димитриос, Е. Василеос, Анна, Бая, Томас (свещеник), С. Христос, А. Теодорос, А. Ставрос, Д. Аргириос, Г. Христос, Д. Стерьос, П. Атанасиос, А. Георгиос, В. Лимос, П. Христос
Информация
Период	7 май 1906 година
Място	Осничани, Османска империя
Страни в конфликта
Гръцки македонски комитет Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Командири и лидери
Андонис Влахакис и Леонидас Петропулакис Нумо Кировски и Колю Бараков
Сили
85 четници четници и милиция
Жертви и загуби
15 – 24 убити и 11 ранени[1][2] 9 убити

История

Осничани е крепост на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, заради което е неколкократно нападано от гръцки андартски чети: от четата на Георгиос Цондос на 4 декември 1904 година, друга чета през март 1905 година,^[5] през август същата година отчасти е опожарено.^[6]

На 7 май 1906 рано сутринта голямата андартска чета, начело с Андонис Влахакис и Петропулакис, напада село Осничани от Жиковищкия манастир. В селото присъстват двама членове на районната чета на ВМОРО Нумо Костов Кировски и Колю Кировски Бараков, които ръководят отбраната на селската милиция, в която се сражава и Тана Кировска.^[7] В няколкочасовото сражение са убити командирите на андартската чета Влахакис и Леонидас и Панайотис Петропулакис. След пристигането на османската войска от 750 души андартите се оттеглят.^[8] Според гръцки сведения андартските загуби са 15 – 24 убити и 11 ранени,^[2] докато 9 българи губят живота си.^[1] Убитите турски войници са над 100.^[9]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година, в сражението участват пет гръцки чети: на капитаните Мальос и Вергас, на Лицас, на Закас, на Лахтарас и на Делиянакис.^[10]

След сражението Лукас Кокинос оглавява четата на загиналия Лицас и действа с нея в Костурско срещу четите на ВМОРО.