Битка при Тигранакерт

Битката при Тигранакерт (на арменски: Տիգրանակերտի ճակատամարտը) се е провела на 6 октомври 69 пр.н.е. между силите на Римската република водени от консула Луций Лициний Лукул и на Велика Армения водени от Тигран Велики. Римските сили са победители, в резултат на което столицата на Армения – Тигранакерт е превзета от римляните.^[1]

Битка при Тигранакерт
Трета Митридатова война
Информация
Период	6 октомври, 69 пр.н.е.
Място	Тигранакерт, Велика Армения
Резултат	Римска победа
Страни в конфликта
Римска република Велика Армения
Командири и лидери
Луций Лициний Лукул легати: Фаний (Fannius) Секстилий (Sextilius) Адриан (Hadrianus) Тигран II Велики Таксил (Taxiles)
Сили
40 000 души включващи: 24 000 пехота, 3300 римска и 10 000 галска и тракийска кавалерия и витинийска пехота[1] 80 000 – 100 000 души включващи: адиабенци, гордуенци, кавказки иверийци, мидийци 20 000 – 25 000 арменци[1]
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни, по различни преценки между 10 000 и 100 000[2]
38.1422, 41.0014

До битката се стига след като Митридат VI търпи поражения от римляните по времето на Третата Митридатова война, която се води между Римската република и Понтийското царство. Дъщерята на Митридат – Клеопатра е омъжена за Тигран Велики и понтийския монарх бяга да търси убежище при зет си, което принуждава римската армия да навлезе във Велика Армения. По-късно римските легиони обсаждат Тигранакерт, но са принудени да отстъпят зад близката река, когато виждат приближаването на голяма арменска армия. Симулирайки отстъпление, римляните пресичат през близкия брод и нападат десния фланг на арменците. След като римляните побеждават арменските катафракти, останалата арменска армия, която се състои предимно от неопитни жители събрани от цялата Арменска империя се паникьосва и побягва.^[1]

Предистория

 Основна статия: Тигран Велики

Военните победи на Тигран в Близкия изток, водят до създаването на Арменска империя, простираща се почти на целия регион. След като сключва съюз с Митридат VI и подсигурява западните граници на държавата, Тигран успява да завладее територии в Партия и Месопотамия, и да анексира Левант. В Сирия започва строежа на новата столица, град Тигранакерт (кръстен на самия него), за заселването на който са докарани огромен брой хора, включително: араби, гърци и евреи. Градът скоро се превръща в един от най-важните градове в Сирия и процъфтяващ център на елинистическата култура, изпълнен с театри, паркове, цветни градини, пазари и ловни стопанства.^[3]

С поредицата римски победи в Митридатовите войни, този период на арменска хегемония в региона върви към своя край. Конфликтите между Римската република и Понтийското царсво продължаващи десетилетия и победите на Лукул в Третата Митридатова война принуждават понтийския монарх да търси убежище при своя зет. Лукул изпраща посланик на име Апий Клавдий в Антиохия с искане, Тигран да предаде своя тъст; ако искането му не бъде изпълнено, на Армения ще бъде обявена война.^[4] Тигран отказва да предаде Митридат и се подготвя за война срещу републиката.

Въпреки че няма законово позволение от сената за водене на война срещу Армения, Лукул започва подготовка за незабавно нахлуване в териториите на Тигран.^[4] Той опитва да оправдае непозволените си действия, като посочва Тигран и неговите поданици за врагове на републиката. През лятото на 69 пр.н.е., Лукул повежда войските си през Кападокия и река Ефрат и навлиза в арменската провинция в която се намира град Тигранакерт.

Обсадата на Тигранакерт

Тигран, който през лятото на 69 пр.н.е. се намира в столицата, остава удивен и изненадан не само от скоростта на атаката и бързия напредък на римляните, но и от факта че те предприемат подобен ход. Неспособен да реагира навреме, той със закъснение изпраща малка сила от 2000 – 3000 конници под командването на Митробазан (Mithrobazanes), да спрат устрема на римската армия. Тези арменски сили са разгромени и разпилени от около 1600 души кавалерия под командването на римския легат Секстилий. Научавайки за разгрома на кавалерията си, Тигран поверява защитата на Тигранакерт на един от генералите си и се оттегля към Тавър, като има за цел да събере допълнителна армия.^[5] Легатите на Лукул, побеждават още две арменски армии, които идват на помощ на арменския монарх, но въпреки тези победи, самия Лукул предпочита да не преследва арменците, а вместо това започва обсада на столицата.^[6]

Тигранакерт е град все още в период на строеж, когато е обсаден от Лукул през късното лято на 69 пр.н. Градът е силно укрепен от стени, които според историка Апиан достигат до 25 метра височина, осигуряващи му добра защита дори и при по-продължителна обсада.^[7] Римските обсадни машини, използвани при обсадата са успешно отблъснати от защитниците на града, които използват запалителна смес, правейки според някои учени обсадата на Тигранакерт, „вероятно първото място в света, където се използва химическо оръжие“.^[8]

Въпреки първоначалния успех на защитниците, подкрепата на населението е под въпрос: повечето от гражданите са насилствено доведени в столицата от Тигран. Те скоро се показват нелоялни, и когато арменския монарх и армията му достигат хълм близък до града, населението „го посрещна с викове от стените, като сочеха на [Лукул] римляните, идващите арменски сили“.^[9]

Силите

Апиан твърди, че Лукул потегля от Рим с един легион; при навлизането си в Мала Азия за да проведе военни действия срещу Митридат, той се подсилва с още 4 легиона. Общия брой на тези сили са 30 000 души пехота и 1600 души кавалерия.^[10] При преследването на Митридат в Армения, Апиан казва, че силите на Лукул са само 2 легиона и 500 конника,^[11] но изглежда много малко вероятно Лукул да предприеме навлизане в Армения с толкова малка сила.^[12] Историкът Адриан Шеруин-Уайт (Adrian Sherwin-White) посочва, че силите на Лукул се състоят от 12 000 души опитни ветерани (организирани в три легиона), 4000 души кавалерия събрани от провинциите, както и лека пехота.^[13] Римската армия е допълнително подсилена от няколко хиляди съюзнически пехотинци и кавалеристи – гали, траки и витинци.

Армията на Тигран има числено превъзходство пред тази на римляните.^[14] Според Апиан, тя наброява 250 000 души пехота и 50 000 души кавалерия.^[15] Много историци се съмняват в истинността на тези цифри, като смятат че броят им е значително завишен.^[12][16] Някои историци, най-известния от които е Плутарх пишат, че когато Тигран видял броя на римската армия казал: „твърде малко за армия, прекалено много за посолство“,^[17] въпреки че има съмнение относно истинността на този цитат.^[18][19] Тигран също така разполага с няколко хиляди катафракти – тежко бронирани конници, които носили метални ризници и са въоръжени с копия, лъкове и стрели.^[20]

Битка

Двете армии се срещат при река Батман-су (Batman-su), която се намира леко на югозапад от Тигранакерт.^[21] Армията на Тигран е разположена на източния бряг на реката, докато тази на Лукул, който е оставил част от силите си назад да обсаждат града е разположена на западния бряг. Арменската армия се състои от три секции.^[12] Двама от васалните царе на Тигран са начело на левия и на десния фланг, докато самия Тигран води своите катафракти в центъра; останалата част от арменските сили се намират в предната част на хълм, сили които Лукул скоро ще използва в своя полза. Първоначално римските командири се опитват да разубедят Лукул да води битка на 6 октомври – дата в която през 105 пр.н.е. се провежда катастрофалната за римляните битка при Аравзио, където римска армия водена от Квинт Сервилий Цепион е разгромена от племената на кимври и тевтони по време на Кимврийската война. Игнорирайки суеверията на войниците си, Лукул отговаря: „Аз ще направя тази дата щастлива за римляните“.^[22] Историците Кауан и Хуук предполагат, че Лукул е разположил армията си в една дълга линия срещу противниковата кавалерия.^[16] Самият Лукул повежда няколко манипули надолу по реката, където е най-лесно да се пресече и в един момент Тигран решава, че римляните водени от римския консул се опитват да избягат от бойното поле.^[23]

Лукул първоначално решава да използва пехотата си за щурм, като по този начин цели да сведе до минимум времето на противника, през което може да използва своите стрелци и прашкари преди двете армии да се вкопчат в близък бой.^[24] Той се отказва от този план в последния момент осъзнавайки, че всъщност най-голяма заплаха за легионите му са противниковите тежки конници. Вместо да щурмува с пехотата, Лукул нарежда атака за отвличане на вниманието на своите галска и тракийска кавалерии срещу арменските катафракти. След като вниманието на тежката арменска кавалерия е насочено в друга посока, Лукул нарежда на две кохорти да пресекат реката през близкия брод.^[25] Неговата цел е да заобиколи катафрактите и той го постига като заобикаля хълма в посока обратна на часовниковата стрелка и напада тежките конници в тил.^[26]

Лукул лично води атаката и след като достига билото на хълма, с цел да повдигне морала на бойците си започва да вика: „Денят е наш! Денят е наш, мои братя войници!“.^[27] След това дава специални инструкции на кохортите да атакуват краката и бедрата на противниковите коне, тъй като това са единствените места на катафрактите, които не са бронирани.^[28][29] Лукул и командваните от него римски сили поемат надолу по хълма и тяхната атака се оказва фатална за арменците. Тромавите катафракти са хванати неподготвени и в опита си да се освободят от своите нападатели се врязват в собствената си войска и разкъсват арменската линия.^[11][30]

Арменската пехота, която е съставена от много неарменци започва да се разпада и объркването се разпростира и над останалата част от армията на Тигран. След като самия цар започва да отстъпва в северна посока цялата му армия се разбягва безредно. Жертвите от арменска страна са огромни, по различни преценки между 10 и 100 хил. души.^[29] Плутарх казва за римските загуби, че „само стотина бяха ранени и петима бяха убити“,^[31] въпреки че тези цифри звучат крайно нереалистично.^[32][33]

Последици

Без армия, която да защитава града и с чуждестранно население, което с готовност отваря вратите на Тигранакерт за римляните, армията на Лукул започва плячкосване на столицата.^[34] Градът буквално е разграбен парче по парче. Царското съкровище на стойност 8000 таланта,^[35] е плячкосано и всеки римски войник получава по 800 драхми. Краят на битката води и до сериозни териториални загуби: голяма част от земите на Тигран на юг от Тавър пада под властта на Римската република. Въпреки тежките загуби на Тигран в битката, тя не е решаваща за края на войната. С отстъпването си на север Тигран и Митридат успяват да се изплъзнат от силите на Лукул, въпреки че по-късно губят и битка при град Арташат.^[36] През 68 пр.н.е. войниците на Лукул се разбунтуват и отказват да продължат с военната кампания, което принуждава Лукул да се изтегли от Армения през следващата година.^[37]

Битката при Тигранакерт е разглеждана с интерес от историците, заради това, че в нея Лукул съумява да победи многократно по-голяма армия с блестяща тактика.^[12] Италианския философ и историк Николо Макиавели критикува Тигран в своята книга „Изкуството на войната“ заради грешната тактика, арменския монарх силно да се осланя на своята кавалерия пред пехотата си.^[38]