Благоевград (община)
община в област Благоевград From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Община Благоевград се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград.

Remove ads
География
Географско положение, граници, големина
Общината се намира в най-северозападната част на област Благоевград и с площта си от 620,118 km2 заема 3-то сред 14-те общини на областта и 9,61% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на северозапад и север с област Кюстендил – съответно община Невестино (на северозапад), община Бобошево и община Рила (на север);
- на изток, югоизток и юг – съответно община Белица, община Разлог и община Симитли;
- на запад – със Северна Македония.
Релеф, води, защитени местности
Релефът на общината е предимно планински. Цялата ѝ източна част се заема от югозападния дял на Рила планина, като тук се намира и най-високата точка на общината – Голям Мечи връх (2618 m). Цялата западна половина на община Благоевград се заема от източните и североизточни разклонения на планината Влахина с най-висока точка граничния връх Туторовича (1429 m). Между тях е разположена Благоевградската котловина и тук в нейната най-южна част е и най-ниската точка на общината – 312 m н.в.
През средата на общината, от север на юг, от Кочериновския пролом през Благоевградската котловина до Орановския пролом преминава около 15 km от течението на река Струма със своите притоци: Лисийска река (д), Телкиовски дол (л), Дреновска река (д), Благоевградска Бистрица (л), Логодашка река (д) и средното течение на Стара река (д).
Източно от село Логодаш (в басейна на Логодашка река) е изграден язовир „Стойковци“, а южно от Благоевград (по поречието на Струма) – малкия язовир „Бистрака“.
Най-източните части на общината, в Югозападна Рила попадат в Националния парк Рила, където се намира и резервата „Парангалица“.
Населени места


Общината се състои от 26 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Бело поле | 561 | 2,584 | Изгрев | 745 | 6,306 | Айдарово | |
Бистрица | 79 | 171,498 | Клисура | 13 | 19,136 | ||
Благоевград | 62 534 | 28,909 | Горна Джумая | Лешко | 160 | 43,427 | |
Бучино | 58 | 15,929 | Лисия | 3 | 25,808 | ||
Българчево | 368 | 12,072 | Кърджево | Логодаж | 229 | 31,155 | Станке Лисичково |
Габрово | 32 | 24,261 | Марулево | 37 | 25,960 | ||
Горно Хърсово | 111 | 26,442 | Хърсово | Мощанец | 58 | 4,872 | |
Дебочица | 10 | 14,955 | Обел | 30 | 16,747 | Лешница | |
Делвино | 66 | 6,912 | Падеш | 508 | 35,852 | ||
Дренково | 64 | 24,517 | Дреново | Покровник | 923 | 18,609 | |
Дъбрава | 129 | 13,551 | Рилци | 923 | 4,854 | Хасарлък | |
Еленово | 272 | 3,878 | Селище | 285 | 13,940 | ||
Зелендол | 213 | 7,044 | Делиязмино | Церово | 667 | 20,900 |
Remove ads
Административно-териториални промени
- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Кърджево на с. Българчево;
- Указ № 209/обн. 5 май 1950 г. – преименува гр. Горна Джумая на гр. Благоевград;
- Указ № 356/обн. 7 декември 1954 г. – присъединява с. Грамада като квартал на гр. Благоевград;
- Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – отделя н.м. Махла Долна от с. Логодаш и я обявява за с. Станке Лисичково;
- Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – присъединява с. Логодаш като квартал на с. Станке Лисичково;
- Указ № 50/обн. 9 февруари 1960 г. – преименува с. Лешница на с. Обел;
- Указ № 381/обн. 25 октомври 1960 г. – преименува с. Дреново на с. Дренково;
- Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – признава н.м. Айдарово за с. Айдарово;
- Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – присъединява с. Струмско като квартал на гр. Благоевград;
- Указ № 166/обн. 12 ноември 1971 г. – преименува с. Хърсово на с. Горно Хърсово;
- Указ № 875/обн. 20 март 1987 г. – преименува с. Айдарово на с. Изгрев;
- Указ № 12/Обн. 20 януари 1993 г. – преименува с. Станке Лисичково на с. Логодаш.
Remove ads
Население
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
Вероизповедания
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 77 441 | 100.00 |
Православие | 55 834 | 72.09 |
Католицизъм | 274 | 0.35 |
Протестантство | 395 | 0.51 |
Ислям | 377 | 0.48 |
Друго | 153 | 0.19 |
Нямат | 2158 | 2.78 |
Не се самоопределят | 2784 | 3.59 |
Непоказано | 15 466 | 19.97 |
Remove ads
Политика
Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]
Remove ads
Транспорт
По долината на река Струма преминава участък от трасето жп линия София – Благоевград – Кулата.
През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 66,4 km:
- участък от 12,3 km от Републикански път I-1 (от km 359,2 до km 371,5);
- цялото трасе на Републикански път III-106 – 25,3 km;
- цялото трасе на Републикански път III-1006 – 25,1 km;
- цялото трасе на Републикански път III-1061 – 3,7 km.
Remove ads
Топографски карти
- Лист от карта K-34-70. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-71. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-82. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-83. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads