Блус рок

Блус рокът е музикален стил, съчетаващ блус импровизации с елементи на рокенрол.^[1] Типичният блус рок звук се основава на електрическа китара, пиано, бас китара и барабани, като електрическите китари обикновено използват лампов усилвател.

Блус рок
Стилистични корени	Електрически блус, британски блус, рокендрол
Културни корени	Великобритания и САЩ, началото и средата на 1960-те
Типични инструменти	Електрическа китара, бас китара, барабани, вокали, хармоника
Популяризиране	1960-те
Производни форми	Хевиметъл, хардрок, буги рок, психеделичен рок, гаражен рок, стоунър рок
Смесени стилове
Пънк блус
Блус рок в Общомедия

Стилът започва да се развива в средата на 60-те години във Великобритания и Съединените щати. Британски групи, като Ролинг Стоунс, Ярдбърдс и Енимълс, и американски, като Бътърфийлд Блус Бенд и Сийгъл-Шуол Бенд, започват да експериментират с музиката на по-стари американски блус изпълнители, като Албърт Кинг, Хаулин Уулф, Робърт Джонсън, Джими Рийд, Мъди Уотърс и Би Би Кинг. Първите блус рок изпълнители се стремят да изпълняват продължителни импровизации, типични за джаза, но през 70-те години блус рокът става по-тежък и се доближава до хардрока.

Блус рок изпълнители

• Джими Хендрикс
• Ярдбърдс
• Джеф Бек груп
• Ерик Клептън
• Дорс
• Лед Зепелин
• Джанис Джоплин
• Джо Бонамаса
• Ролинг Стоунс
• Стиви Рей Вон
• Гери Мур
• Трейси Чапман
• Линърд Скинърд
• Пинк Флойд