Боби Мур

Робърт Фредерик Челси /„Боби“/ Мур (на английски: Robert Frederick Chelsea /„Bobby“/ Moore) е английски футболист, защитник. Признат за един от най-великите защитници в историята. Пеле е заявил, че Боби Мур е най-добрият защитник, срещу когото е играл.^[1] Той е капитан на Уест Хям Юнайтед за повече от 10 години и извежда английския национален отбор по футбол до световната титла на домакинското първенство през 1966 г. с капитанската лента на ръката. През 1968 г. с Англия печели бронзов медал от Европейското първенство по футбол.

Боби Мур
Лична информация
Роден	12 април 1941 г. Баркинг, Англия
Починал	24 февруари 1993 г. (51 г.) Лондон, Англия
Ръст	178 см
Пост	защитник
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1958 – 1974 1974 – 1977 1976 1978 1978 1981 1983 Общо: Уест Хям Юнайтед Фулъм Сан Антонио Тъндър * Сиатъл Саундърс Хернинг Фремад Ийстърн Каролина Лайтнинг 544 124 24 7 9 0 8 716 (24) (1) (1) (0) (0) (0) (0) (26)
Национален отбор
1962 – 1973 Англия 108 (2)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . * Играе под наем в посочения отбор.
Боби Мур в Общомедия

Роден е на 12 април 1941 г. в Баркинг, Англия. Започва да играе футбол на 15-годишна възраст в отбора на Уест Хям, в който играе 16 от общо 20 години футболна кариера. Боби Мур е спечелил едни от най-високите футболни отличия и награди:

• Футболист на годината в Англия на Асоциацията на футболните журналисти: 1964 г.
• Спортист на годината на Би Би Си: 1964
• Приет в Английската футболна зала на славата: 2002 г.
• Избран в отбора на всички световни първенства по футбол: 2002
• Юбилейна награда на УЕФА за най-добър английски футболист на 50-илетието 1954-2003: 2003 г.
• Включен в списъка на най-великите футболисти на 20 век според World Soccer

През 1991 г. е съобщено, че Боби Мур, който преди това се е възстановил от рак на тестисите, може да има рак на червата, въпреки че информацията не е потвърдена по това време. На 14 февруари 1993 г. Мур публично обявява, че страда от рак на дебелото черво и черния дроб. ^[2] Той умира 10 дни по-късно в Лондон, Англия, а погребението му се провежда на 2 март. ^[3]

Препратки

• Хозяин «Уэмбли». Памяти Бобби Мура (на руски)
• Bobby Moore, National Football Museum (англ.)
• Боби Мур 1969 г.