Болярово

Болярово е град в Югоизточна България, област Ямбол, община Болярово и неин административен център.

Тази статия е за града в Югоизточна България. За квартала вижте Болярово (квартал на Хасково).

---

Болярово
Болярово 42.150436, 26.81152 Болярово
Общи данни
Население	981 души[1] (31 декември 2024 г.) 24,9 души/km²
Землище	39,395 km²
Надм. височина	185 m
Пощ. код	8720
Тел. код	04741
МПС код	У
ЕКАТТЕ	05284
Администрация
Държава	България
Област	Ямбол
Община    – кмет	Болярово Христо Христов (БСП – ОЛ; 1995)
Болярово в Общомедия

География

Той се намира в близост до язовира край с. Малко Шарково. Население (1 февруари 2011) – 1231 души. Градът се намира на 22 km от Елхово и на 59 km от областния център Ямбол.

Община Болярово е разположена в един от най-чистите в екологично отношение райони на страната – в южната част на област Ямбол, върху северните склонове на Странджа планина. Обхваща част от Тунджанската хълмиста област, Дервентските възвишения и южните склонове на Бакаджиците.

Изградена е на 667 km² площ и представлява 0,06% от територията на Република България. На юг граничи с Република Турция (55 km обща граница), на запад – с община Елхово, на север – с общините Тунджа, Ямбол и Стралджа, а на изток – с област Бургас (община Средец).

История

Старото име на града е Пашакьой.

Върху сегашната територия на община Болярово е възникнал живот още в дълбока древност. Следи от тракийски селища са открити в землищата на селата Крайново, Иглика, Попово, Денница и Камен връх. Известни са следите от древни меднорудни разработки в местността Трофалишките дупки. Важна пътна артерия от Сливен и Ямбол през село Попово, западно от Болярово, Лалково и Голям Дервент отивала към Одрин.

Пашакьойското кале

Пашакьойското кале е изследвано за пръв път от чешкия археолог Карел Шкорпил, според чието свидетелство в района са намирани дребни монети от времето на императорите Юстиниан I (527 - 565 г.) и Василий (867 - 886 г.). Описва го като четириъгълник 50 крачки широк и 80 дълъг, с три отбранителни кули и една по-голяма вътрешна четириъгълна кула (пирг).^[2]

Според сведения на местни хора, цитирани от проф. Веселин Бешевлиев, известният Хамбарлийски надпис на хан Крум е донесен до чешмата в с. Маламирово от Пашакьойското кале. ^[3]

Археологически разкопки край с. Воден

Пашакьойското кале и късноантичната крепост Потамукастел край село Воден очертават друг важен път. В местността Ески Джумая на един километър северозападно от с. Денница има следи от средновековно селище. По повърхността на терена се намират фрагменти от строителна и битова керамика, характерна както за Втората българска държава, така и за първите векове на османското владичество. Известните Трите калета край с. Воден са заемали важно стратегическо място в средновековна България.

Възраждане

Селото Болярово възниква през Възраждането като чифлик на турски паша. Пак през Възраждането в с. Воден (Дерекьой) и „Голямо Крушево“ (Ахлатлии) взема живо участие в църковните борби на българския народ. То е първото, което минава към Българската екзархия, докато съседните Шарково (Голям Боялък), Малко Шарково (Малък Боялък) и Горска поляна (Яйладжък) са останали към Гръцката патриаршия.

Макар и далече от големите икономически центрове на страната ни, Боляровският край не е отминат от проявите на българското националноосвободително движение. В паметта на местното население са още живи спомените за братята Пехливанови от село Пашакьой – хайдути, убити от турците, за четата на Стоян Стефанов от село Дерекьой, за големия родолюбец и бунтар дядо Никола Узунов (Узун Никола) от село Ичме, за организатора на Западностранджанския революционен комитет и поборник за църковна и национална свобода Курти Дражев, когото турците заточават в Диарбекир. В село Папаскьой е роден националният герой Индже войвода. Внук на Узун Никола от известния Хасекейски род Бимбелови е роденият в село Ичме Стефан Караджа.

Селото е преименувано от Пашакьой на Болярово през 1934 г. През 1959 г. Болярово се намира в границите на Ямболски окръг, през 1963 г. е признато за селище от градски тип, а за град е обявено през 1974 г. Когато през 1979 г. се извършва ново административно делене на България, окръзите се запазват, създават се 276 селищни системи, Болярово е оформена като селищна система. В територията на област Бургас градът попада през 1987 г., когато се извършват нови териториално-административни промени. Болярово се числи към област Ямбол след последното делене на страната на области от 1999 година.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 1687 1946 1777 1956 1706 1965 1663 1975 1326 1985 1793 1992 1916 2001 1515 2011 1231 2021 1029

Етническият състав включва 1109 българи и 87 цигани.^[4]

Религии

Източноправославно християнство.

Обществени институции и инфраструктура

• Общинска администрация
• Участък на полицията
• Участък „Пожарна безопасност и защита на населението“
• Гранично полицейско управление
• Автогара
• Бензиностанции „Бургойл“ и „Бенза“
• Средно училище „Д-р Петър Берон“
• Детска градина „Здравец“
• Читалище „Възраждане 1912“
• Театрална сцена за представления (старото кино)
• Търговски комплекс
• Хотел и ресторант „Странджа“
• Къща за гости „Пами“
• Ловна хижа „Болярово“
• Градска градина
• Стадион

Забележителности

• Възстановен етнографски музей
• Православен храм „Св. Димитър“
• Тенис кортове
• Паметник на загиналите във войните – създаден 1934 г., реставриран 2022 г.^[5][6]

Икономика

В селото са се развивали земеделство и занаяти. Кооперацията „Напредък“ е учредена през 1905 г. от 13 кооператори. Към 1967 г. член-кооператорите са 1290 души. През 1946 година се създава Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Желязко Стоянов“ – Болярово.

В града има месопреработвателно предприятие „Странджа-МП“ ООД.

Редовни събития

Едно от редовните събития, които се провеждат в Болярово, е фолклорният събор „Върбова свирка свири“, която е въведена преди 11 години под патронажа на кмета на общината Христо Христов. Всяка година в първата седмица на месец юни се събират над 500 участника от цяла България, както и от съседни Гърция и Турция, които представят част от националния си фолклор. В рамките на събора се провежда песенен конкурс „С песните на Елена Граматикова“. Изпълняват се и песни на известни народни певци като Манол Михайлов, Калинка Сгурова, Донка Бумбалова и много други.

Известни личности

Родени в Болярово

• Курти Дражев (1834 – 1889), първият учител в Болярово и поборник от Априлското въстание
• Атанас Стойков (1919 – 1988), изкуствовед
• Ангел Червенков (р. 1964), футболист
• Цвета Караянчева (р. 1968), български политик, председател на Народното събрание на Република България от 17 ноември 2017 до 25 март 2021 година^[7]

Други

• Тони Тонев (1956 – 2009), агроном, работи в града през 1981 – 1987

Побратимени градове

• Неа Виса, Гърция от 1998 г.

Други

Болярово се споменава многократно със старото си име Пашакьой в петологията на Токораз Исто „Ятаган и меч“. Там, според книгата, е живял Маринчо Бимбеля – Страшния. Той е бил начело на рода Бимбелови. Той с хората си е контролирал територията на Странджа, Източните Родопи и нагоре – към Ямбол.